Проучване сред населението измерва обществените нагласи по повод конфликта в Украйна

Българите продължават да харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде техен модел за развитие и да им предостави по-надеждни гаранции за просперитет и сигурност от членството в ЕС и НАТО. Това е заключението от последното проучване на общественото мнение на "Алфа Рисърч", проведено между 23 февруари и 4 март.

Изследването е по поръчка на Европейския съвет за външна политика и измерва обществените нагласи по повод на конфликта в Украйна и позицията на България, като в него са били анкетирани по домовете 1000 пълнолетни граждани от цялата страна.

Обичаме Русия незаивисимо от конфликта в Украйна

Емоционалната привързаност на голяма част от българите към Русия не зависи от конфликта в Украйна и наложените впоследствие санкции срещу Кремъл. И след събитията от последната една година, 54% са запазили положителното си отношение към нея непроменено, а други 7% твърдят, че симпатизират на Русия дори повече от преди анексирането на Крим.

За 40% действията на Русия в този конфликт пораждат негативно отношение. От тях само 9% заявяват, че са имали негативно отношение към Русия и преди конфликта, а останалите 30% са променили позицията си заради политиката на страната към Украйна.

Ако обобщим, само за една година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%).

Основните социални групи, сред които Русия влошава образа си са жителите на столицата, като най-вече тези между 18 - 30 г., докато възрастните хора над 60 г. остават ядрото на подкрепата за руската политика.

Но пък искаме да сме в НАТО и ЕС

Любопитно в случая е, че въпреки привързаността към Русия, мнозинството от българите подкрепят членството на страната ни в НАТО. За 42% от хората участието ни в Алианса е важно за сигурността и отбраната на България, срещу 22%, които смятат, че то е вредно за страната. 53% са на мнение, че България трябва да изпълнява всичките си задължения като лоялен член на НАТО, 32% - че в зависимост от ситуацията може да не изпълнява някои от тях и само 14% - че не трябва да ги изпълнява и е по-добре да напусне Алианса.

На фона на подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО българската външна политика по повод на конфликта в Украйна се оценява преобладаващо положително. Три четвърти (74%) смятат, че България води умерена и балансирана политика, 12% - че е прекалено агресивна и сред "ястребите" в ЕС, а 10%, обратното - че е прекалено предана на Русия и не е лоялен член на ЕС и НАТО.

Предвид дългогодишните разностранни, включително икономически връзки между България и Русия, мнозинството от сънародниците ни обаче не подкрепят налагането на нови санкции срещу Русия (61%), срещу (39%) подкрепящи.

Значението на търговския ни и туристически обмен с Русия, или просто симпатиите на част от хората към нея, не поставят под съмнение европейския и евроатлантически избор на страната за огромното мнозинство от българските граждани. На хипотетичен референдум за външно-политическото бъдеще на страната 63% биха гласували "ЗА" запазване ориентацията към ЕС и НАТО срещу 33% - "За" преориентация към Русия и евразийския съюз около нея.

Кои са проруските електорати

Нагласите остават практически без промяна в сравнение с април миналата година. Проевропейската ориентация и подкрепа за политиката на ЕС преобладава във всички образователни и възрастови групи. Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира, са симпатизантите на БСП, АБВ и Атака. 

И в трите електората по около 35% - 38% са за участие в ЕС срещу 59% - 62% за съюз с Русия. За една година промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила. Новото е в радикализацията на т.нар. "крайни политическите русофили" (около 6% - 8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси.

Силните фигури и лидери, които биха могли да повлияят за позитивния изход от конфликта "Украйна - Русия" се виждат в лицето на руския президент Владимир Путин (51%), германския канцлер Ангела Меркел (31%), президента на САЩ Барак Обама (25%).

Интересен факт е, че според сънародниците ни лидерите на ЕС не се възприемат като фигури, способни да донесат решение на конфликта - между 2% и 4% посочват президента на ЕС Доналд Туск, председателя на ЕК - Жан-Клод Юнкер, или върховния представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини като способни да повлияят за благоприятен изход от кризата.

Ислямска държава е по-голяма заплаха за сигурността ни

Географското местоположение на България, военните конфликти недалеч от северните и южни граници, както и терористичните атаки в различни райони на света през последните месеци, допълнително изострят общественото внимание към този проблем. 75% от хората смятат, че действията на Ислямска държава и други терористични групи представляват по-голяма заплаха за мира, отколкото конфликта "Русия - Украйна". Което е още едно основание да настояват за участие на България в съюзи и организации, които са способни да гарантират националната ѝ сигурност.

Източник: "Алфа Рисърч"