Политологът Емил Марков анализира за Bulevard.bg процесите в лявото и как БСП успя да си възвърне доминацията сред червените избиратели

На изборите за Народно събрание на 26 март БСП успя да удвои резултата си от последните парламентарни избори, затвърждавайки доминацията си вляво. Но това е един повтарящ се процес на приливи и отливи при социалистите. За да анализира темата, се обръщаме към политолога Емил Марков, специалист по процесите в българското ляво:

След краха на БСП през 2014 г. и цялата история с Пеевски, Орешарски и ДПС анализаторите и публиката свикнаха да гледат на БСП като на партия със залязващи функции, разпадащ се политически елит и електорално влияние от малко над 10%. 

Прогнозите за "панахида" на най-старата политическа партия се оказаха толкова нереалистични, колкото и през 1991 г., когато СДС взе изборите "с малко, но завинаги", подобно на предсказанията на политически врачки от 1997 и 2009 г. 

БСП е такъв невероятен низ от история, конфликти, приятелства, икономически и трудови интереси, енергия за промяна и остракиране на различния, че надали ще видим в близките години ситуация в борба за прескачане на изборната бариера, това което СДС прави за втори път след 2013 г.

Тежката фрагментация на вота през 2014 г., общественото недоволство и вътрешните колизии в БСП доведоха партията до загубването на над 400 хил. гласа, сривайки се до 505 хил. и губейки сериозна част от електората си в разстояние на по-малко от година. 

Виж още: Тоталната загуба на БСП - възможност за новите политически алтернативи вляво

Столетницата захрани кадрово АБВ и Движение 21, които бяха прибързано обявени за новите конкуренти за водещата позиция на БСП в лявото полическо пространство. Двете партии получиха съответно 136 хил. (4,15%) и 39 хил. (1,2%), осигурявайки си субсидия и възможности за развитие, като АБВ дори се превърна в парламентарна партия и участва с вицепремиер и министър в коалиционната сглобка на Борисов. Старите "врагове" от Българска социалдемокрация на Александър Томов получиха скромен резултат от 9000 гласа, или 0, 21%, а крайната левица в лицето на Левицата получи близо 7000, или 0,21%. 

На местния вот през 2015 г. се появиха нови или позабравени формации с "фейслифт", произлизащи кадрово и биографично от БСП, с претенции за новото ляво. Движение "Напред България" на Тодор Славков, Българската пролет на Велизар Енчев (бивш депутат на ПФ), Социалистическа партия "Български път" на Ангел Димов и Николай Малинов, председателят на НД "Русофили", както и малката група около Георги Кадиев, който напусна партията, остана независим и в София успя да си издейства общинар в рамките на коалицията с АБВ и "Български социалдемократи". АБВ успя да се сдобие с няколко кметове и общински съветници, както и Движение 21, останалите партии постигнаха минимални резултати.

На президентските избори БСП успя да се "събуди", издигайки непознатото лице на генерал Румен Радев от ВВС и печелейки избори за първи път от близо 10 години. Партията бързо набра сила след победата над ГЕРБ и започна процес на преконсолидация, обирайки периферния левоцентристки вот. 

Това стана възможно след несполучливите ходове на АБВ в управлението и негативите от управлението на АБВ с ГЕРБ, както и след несигурните движения на Движение 21 в различни посоки. Кандидатите на АБВ и Движение 21 получиха съответно 125 и 69 хил. гласа, или 3,28% и 1,81%. 

Редно е да споменем, че АБВ останаха излъгани от възможността Радев да бъде издигнат и от тях и в последния момент излъчиха Ивайло Калфин, постигнал през 2011 г. като кандидат на БСП  974 хил. и 28,96%, а на втори тур - 1 531 193 и 47,42%. Движение 21 не успя да наложи нови лица, а коалицията с НДСВ я обрече на маргинализация с една от "майките" на възпроизвеждащото се статукво. Дежурните участници Александър Томов и Велизар Енчев получиха 9000 и 18 хил. гласа, оставайки единствената интрига вляво в борбата между БСП, АБВ и Д21.

Виж още: БСП - липсващата "Grand" опозиция

Обвързването на вота на президентските избори с подкрепата на Борисов-2 не беше задължително, но беше възприето от премиера Борисов като тест за подкрепа. Подадената оставка и времето до състоялите се преди дни парламентарни избори дадоха възможност на БСП да използва устрема от победата до стигането на безпрецедентен паритет между БСП и ГЕРБ във всичко социологически проучвания и дори до разлика от 5% на самите избори.

За няколко месеца БСП успя да се прероди, да обнови редиците си, да вкара голям брой интелектуалци в листите си (подобно на 1990 г. в Седмото ВНС) и най-важното да накара приблизително 450 хил. леви симпатизанти от широката периферия да повярват отново в нея. Това се случи в рамките на консервативно-националистическия привкус на кампанията, обогатен с обещания за свалянето на европейските санкции срещу Русия, индустриален подем, антиемигрантска реторика и караницата с "големите началници" от ЕНП.

За разлика от БСП, сривът на коалицията "АБВ-Движение 21" с над три пъти в сравнение с 2014 г. от 175 хил. на 53 хил. гласа и 1,55% показа, че БСП е възстановила гласовете си, прехвърлени закратко в АБВ, Д21 и други малки партии. АБВ загуби позициите си като алтернатива на БСП и се раздели с партийната си субсидия и изгоди от това, а Д21 намали възможността си за всякакви действия в центъра с този крайно нисък резултат, губейки и доста от десните си гласове след коалицията с "партията на Гоце". 

Коалицията между двете враждебни помежду си партии е показателна, че никога старите мостове не бива да се унищожават, защото в политиката въпросът често не е "Дали?", а "Кога?". Надеждите за двете партии могат да се коренят в нови предсрочни избори тази година или след европредседателството през лятото на 2018 г., както и в бъдещи коалиционни преформулирания около БСП. За момента те престават да са фактор в политиката и съдбата им остава неясна.

Участието на другите леви субекти като "Коалиция на недоволните" на Александър Томов и Жорж Ганчев с 6000 гласа, Българската пролет с 9000, "Кой-Българската левица" - 3000, и Георги Кадиев като мажоритатен кандидат с 2000 гласа показа, че те нямат възможност да се опълчат по какъвто и да било начин на БСП и пътят им занапред ще бъде решен в следващите месеци.

БСП успя да върне максимума си от електораления вот, но това не е достатъчно. Липсата на удобни партньори и влизането на само още четири партии в 44-тото НС са сред проблемите, с които БСП ще се занимава в идващите дни. Корнелия Нинова вече обяви, че ще опита да сформира правителство, ако Борисов не е успее. Но предстои да разберем на каква цена и с какъв краен резултат.

През май прекръстената с референдум БСП (БКП) навършва 27 години под новото си име, въпреки че самите членове се смятат за наследници на Димитър Благоев - Дядото, и БСДП от 2 август 1891 г. Надали някой през 1990 г. е смятал реално, че БСП ще надживее всички партии от началото на прехода, оставайки не като маргинален субект, а като втора политическа сила с подкрепа от близо 1 милион души и 27%.