Ниски заплати, лошо управление, шуробаджанащина: заради всичко това все повече млади хора напускат Балканите. Явление с фатални последици за родните им страни, четем в статия на "Зюддойче цайтунг"

"Тате, разбери ме, не искам да живея в тази страна" - с тези думи Нина се сбогувала с баща си, преди да се качи на автобуса за Виена. 31-годишната висшистка е една от хилядите млади сърби, които обръщат гръб на родината си. Децата ни не издържат тук - и затова вече ги виждаме само по "Скайп", казва с огорчение бащата.

Дали в Белград, София, Букурещ или Атина: историята на Нина и нейния баща се повтаря навсякъде на Балканите. Ниските заплати, високата безработица и широко разпространената шуробаджанащина подтикват все повече млади хора да напускат родните си места и да се отправят към държави като Австрия и Германия. 

Решение с фатални последици за родните им страни, защото почти навсякъде на Балканите трудоспособното население и бездруго намалява, пише "Зюддойче цайтунг", цитиран от българската редакция на "Дойче веле", и отбелязва, че няма друг регион в Европа, откъдето да емигрират толкова много млади и добре квалифицирани хора, колкото от България, Румъния, Албания, Гърция и страните от бивша Югославия.

Балканите се обезкървяват

Според експерти от Световния икономически форум в Давос всички тези страни изпитват сериозни трудности да задържат младите таланти в родината им. По този показател Сърбия дори заема последното място сред общо 138 изследвани държави. Днес страната има население от около 7 млн. души, а броят на сърбите, живеещи в чужбина, се изчислява на близо 3,5 млн. С тенденция към покачване - през 2014-а от страната са се изселили 58 хил. сърби - двойно повече, отколкото през 2007 г.

Според автора на статията в "Зюддойче цайтунг" това се дължи главно на високата безработица сред младите хора. Явление, което не засяга единствено Сърбия: всеки четвърти младеж в Хърватия е без работа, а в Гърция и Македония - дори всеки втори. Местните пазари на труда често са доста негъвкави и дават шансове предимно на по-възрастните - най-вече в държавната администрация. 

"Зюддойче цайтунг" цитира данни за Сърбия, от които излиза, че от 2-та млн. души, които официално имат работа, половин милион са заети в държавната администрация, а други 300 хил. - в държавни фирми. Нови, но непривлекателни работни места, се предлагат единствено в търговията и в сферата на услугите, уточнява изданието и отбелязва, че докато в Белград моловете растат като гъби след дъжд, много други сръбски градове буквално западат.

В Смедеревска паланка например, на 80 километра от Белград, преди е имало поне седем големи фабрики. Днес е останала само една - фабриката за железопътни вагони "Гоша", където работят едва 350 души - в пъти по-малко, отколкото преди години. 

Тази пролет фабриката попадна в центъра на медийното внимание, след като един от работниците посегна на живота си от отчаяние - тъй като не получавал редовно заплата, мъжът вече не можел да осигури прехраната на семейството си. 

Милан Вуйчич, който работи във фабриката от три десетилетия, разказва, че от години не е получавал пълна заплата - нищо, че месечното му възнаграждение е едва 200 евро. Децата му също припечелват твърде малко - макар че имат висше образование, дъщеря му и синът му са принудени да работят като продавачи - тя в пекарна, а той в магазин за електроуреди. "Нищо чудно, че младите хора се махат", казва Вуйчич.

Причините

Пътят на Запад е най-лесен за медицински сестри, болногледачи или лекари от трите страни членки на ЕС България, Румъния и Гърция. В Германия те заемат многото вакантни места в болниците и в старческите домове, пише по-нататък "Зюддойче цайтунг" и уточнява, че германското правителство междувременно е сключило съответни споразумения и със Сърбия и Босна. 

Всяка година от Сърбия към Германия потеглят хиляди медици. Причините за това са повече от ясни: според медицинската сестра Ранка Йешич, цитирана в статията, в Сърбия хората с нейната професия получават средно по 284 евро на месец, докато в Германия изкарват близо 2000 евро, плюс добавките за нощен труд и за работа в неделя.

Друг фактор, който засилва отлива на млади хора от региона, е широко разпространената шуробаджанащина, се казва още в статията. Международният валутен фонд установи неотдавна в свое изследване наличието на "сериозна негативна връзка" между качеството на държавното управление и емиграцията: борбата срещу корупцията, устойчивостта на правовата държава и други белези за добро управление са в Югоизточна Европа много по-слабо развити, отколкото например в Централна Европа или в балтийските страни. Съответно много по-силна е емиграцията от този регион на Европа, се казва в цитираното изследване.

Източник: "Зюддойче цайтунг" / "Дойче веле"