Изложбата "Метаморфози" представя в Националната художествена галерия 80 скулптури на Огюст Роден и 20 негови рисунки от колекциите на парижкия музей "Роден"

Творбите на прочутия френски скулптор, сред които оцветен гипсов вариант на "Мислителят" от 1903 г., гостуват за първи път у нас.

Инициативата дошла преди година и половина от директорката на музея "Роден" (Musee-Rodin.fr) Катрин Шевийо. Подборката включва най-известните и ценени произведения на "бащата на модерната скулптура", както и някои сравнително редки образци на творчеството му, които досега не са били излагани пред широката публика.

Разделена на шест отделни секции, изложбата позволява да се обхване цялостното творчество на Огюст Роден (1840-1917). В първата посетителите ще видят фигури от "Портите на Ада" - с емблематичната "Мислителят", която изобразява както Данте, така и автора като създател, - както и друго ключови техники в подхода на художника.

"Св. Йоан Кръстител" и монументална версия на "Крачещият мъж", отлята от бронз, с тегло над половин тон, са сред акцентите в раздела "Фрагментация на фигурите".

"Асамблаж" представя ключовия за Роден метод (съчетания от различни фигури или елементи от тях) с творби като "Минотавърът", "Ирида", "Кентавърката".

Кракът на "Мислителят" и дясната ръка на "Музата на Уислър" се превръщат в самостоятелни скулптури, сложени върху специални постаменти, в секцията "Ролята на цокъла".

След 1900 г. уголемяването на творбите заема значителна част от творчеството на Роден и това е тема на петия раздел, "Метаморфози". Последният раздел е посветен на рисунките, които са показвани чак след 1900 г.

"Това е третата голяма френска изложба в НХГ - след Дега и "Архивите на планетата" на Албер Кан. Миналата година открихме в София и експозицията на Жул Паскин, който е български и френски автор - припомня френският посланик у нас Ксавие Лапер дьо Кабан. - Тази изложба е повече френска, но в случая важното е, че Роден е бил вдъхновител на много от най-именитите български скулптори и е повлиял силно на товрчеството им. Догодина, както е известно, ще има изложба и на ваши творци - от миналия век и съвременници, - в музея "Роден". Целта е да покажем как двете култури взаимно са си влияли и са се обогатявали."

Изложбата е копродукция между нашето Министерство на културата  и Френския институт у нас, в партньорството със Столичната община, Министерството на транспорта, "Групама", "Софарма" и "Ситроен".

Интересният момент е, че "Метаморфози” показва как Роден е създавал произведенията си, отбелязва кураторът на проекта от френска страна Софи Биас-Фабиани, уредничка в музея "Роден", който предоставя безвъзмездно творбите за изложбата у нас.

Огюст Роден - биографично

"Гражданите на Кале" от Огюст Роден в градината на двореца Уестминистър, Лондон

"Бащата на модерната скулптура" е роден на 12 ноември 1840 г. в семейство със скромни възможности. През 1830 г. баща му е назначен в Париж като дребен чиновник в полицейската префектура. Отчасти поради силното си късогледство Роден не постига успех в учението и през голяма част от живота си не владее достатъчно добре френски език.

През 1854 г. родителите му забелязват, че обича да рисува по тетрадките си, и го записват в безплатната Специална школа по рисуване и математика, т.нар. Малка школа (впоследствие - Национално училище за декоративни изкуства).

През 1855 г. Роден открива скулптурата чрез творбите на Албер-Ернест Карие-Бельоз, прочут скулптор по времето на Втората империя, също възпитаник на Малката школа. Тогава започва да посещава редовно Лувъра, Императорската библиотека и курса по рисуване на манифактурата Гоблен. През 1857 г. се явява на конкурс в Художествената академия, където се класира на изпита по рисуване, 

но се проваля три пъти на изпита по скулптура,

тъй като стилът му не съответства на неокласическите традиции, властващи по това време. За да се прехранва, работи като занаятчия изпълнител в ателиетата на различни скулптори.

През 1865-70 г. започва да сътрудничи на Карие-Бельоз. Работи в ателието му, което произвежда многобройни качествени орнаменти за архитектурните декорации на големи обекти като парижката опера Гарние, хотел "Паива" на Шанз-Елизе и театър "Гоблен".

През 1870 г. Роден придружава белгийския скулптор Антоан-Жозеф Ван Расбург в Брюксел, където участва в художествената декорация на Търговската борса. Мобилизиран е като старшина в Националната гвардия по време на френско-пруската война през 1870 г., но по-късно е освободен поради късогледство и се завръща в Белгия с Карие-Бельоз, с когото работи до 1872-ра.

Подписва договор за съвместна дейност с Ван Расбург през 1873 г. и участва в художествената декорация на Двореца на академиите в Брюксел. През 1875 г. мраморният бюст "Мъжът със счупения нос" за пръв път е приет в Парижкия салон.

По това време пътува и до Италия, където се запознава с паметниците на изкуството в Торино, Генуа, Пиза, Венеция, Флоренция, Рим, Неапол и "разкрива тайните" на Донатело - и най-вече на Микеланджело. През 1877 г., на 37, се завръща в Париж, където

изработва първата си голяма творба - "Бронзовата епоха",

гипсова статуя на млад мъж в естествен ръст, която излага в брюкселското "Художествено и литературно средище" и в парижкия Салон на френските художници. Статуята прави толкова силно впечатление със своята жизненост, че предизвиква обвинения дали не е отлята от форма, снета по жив модел.

Този бурен успех със скандален оттенък бележи началото на 40-годишната му кариера. Официалните поръчки се множат и Роден се превръща в светски портретист. Прави първата си голяма обиколка по катедралите на централна Франция. През 1879 г. постъпва в Националната манифактура за порцелан в Севр, където работи до декември 1882. По същото време завързва страстна и бурна

връзка с талантливата скулпторка Камий Клодел, тогава 18-годишна

През 1880 г. държавата му поръчва отливка от "Бронзовата епоха", а впоследствие и декоративна порта ("Портата към Ада") за музей на декоративното изкуство, който в крайна сметка не се осъществява по предвидения проект. За реализирането й получава ателие в склада за мрамор на ул. "Юниверсите" 182, което ползва до края на живота си.

Излага в Парижкия салон гипсовата фигура на св. Йоан Кръстител. Пътува и до Лондон, където се обучава по графично изкуство с Алфонс Льогро. При завръщането си през 1882-ра прави скулптурните фигури "Ева", "Целувката", "Уголино" и "Мислителят".

През 1883 г. се среща с Виктор Юго и изработва негов бюст. През 1887 г. става кавалер на Почетния легион и илюстрира с рисунки оригиналното издание на "Цветя на злото" от Бодлер. През 1888 г. френската държава му поръчва мраморна версия на "Целувката" за Всемирното изложение в Париж следващата година.

През 1889 г. Роден участва в основаването на Националното общество на изобразителното изкуство и получава поръчка за паметника на Виктор Юго в парижкия Пантеон. Излага заедно с Клод Моне в галерия "Клод Пети".

През 1890 г. "Портите към Ада" приемат окончателния си вид

През 1891 г. Обществото на литераторите му поръчва паметник на Оноре дьо Балзак. През 1892 г. е произведен в офицер на Почетния легион, а през 1893 г. наследява Жул Далу начело на секция "Скулптура" и като вицепрезидент на Националното общество на изобразителното изкуство.

През 1895 г. купува вила "Брилян" в Мьодон, където започва да събира колекция от антични творби и живопис. През 1897 г. Морис Финай финансира публикуването на албум с 142 хелиогравирани рисунки от Роден с предговор от Октав Мирбо, наречен "Албум Гупи" (по името на издателя).

По това време участва за пръв път в биеналето във Венеция. През 1900 г. организира ретроспективна изложба на творчеството си в "Павилион Роден" на площад "Алма" за Всемирното изложение в Париж, с което получава международно признание. След това павилионът е разглобен и реконструиран в Мьодон, където е превърнат в ателие-музей.

През 1905 г. поетът Райнер Мария Рилке става негов секретар

и му посвещава свое есе. През 1906 г. "Мислителят" е поставен пред парижкия Пантеон. По предложение на Рилке през 1909 г. се настанява в резиденция Бирон.

През 1910 г. Роден е произведен в старши офицер на Почетния легион. На следващата година Англия придобива "Гражданите на Кале" за градината на Уестминстърския дворец, а "Крачещият мъж" е поставен в двореца "Фарнезе" (френското посолство в Рим). В музея "Метрополитън" в Ню Йорк през 1912 г. се открива зала "Роден".

През 1914 г. издателство "Арман Колен" публикува книгата "Френските катедрали", илюстрирана с 100 факсимилета от Огюст Кло и с предговор от Шарл Морис. Придружен от Роз,

Роден търси спасение от войната

и заедно с биографката си Жюдит Кладел заминава за Англия, на която прави дарение от 18 скулптури. През 1915 г. пътува до Рим, където му възлагат бюст на папа Бенедикт XV.

На следващата година вече е тежко болен и дарява своите творби и колекциите си на държавата. Националното събрание приема решение за създаване на музей "Роден" в резиденция Бирон.

На 29 януари 1917 г. в Мьодон, вече 77-годишен, след 53 години съвместен живот, той сключва брак с Роз Бьоре, която умира от пневмония няколко седмици по-късно. Роден я последва на 17 ноември и е погребан до нея в Мьодон. На гроба им е издигната статуята на Мислителя.

Музеят "Роден" на ул. "Дьо Варен" 79 в Седми парижки район е открит на 4 август 1919 г.

"Метаморфози" е в Националния музей на българското изобразително изкуство (Националната художествена галерия) от 30 май до 15 септември.