Караниците на политиците и грозният език няма как да ни накарат да ги уважаваме. По-лошото е, че няма да уважаваме и институцията, която представляват

Темата за АЕЦ "Белене" и нарушенията, които са извършени около този проект е наистина важна и сблъсква не просто различни гледни точки, но и много интереси. Това е един от най-скандалните проекти в новата ни история и силно се надявам да има най-малкото разяснение по въпроса. Най-много обаче се надявам да няма повече подобни ексцесии като тази от сутрешния блок на Нова телевизия, където двамата избрани народни представители Методи Андреев от ГЕРБ и Таско Ерменков от БСП си спретнаха свада, наподобяваща махленска караница между двама подпийнали солидно чичаци. 

И макар темата за "Белене" да е важна, подобни откровено грозни сцени са не по-малко важни, защото подкопават сериозно имиджа на народните представители, който в България и без това е безумно лош. За анатомията на недоверието в политиците ни съм писал и преди, но тук ще се съсредоточа именно върху този аспект - поведението на политиците като абсолютни простаци.

Миналата седмица стнахме свидетели на това как лидерът на ДСБ Радан Кънев се обърна към премиера със звучното "Абе, Бай Х*й". И след това последва една доста силна гневна реакция от обществото. Защото някак е недопустимо политик и народен представител да използва подобни цинизми. И не става въпрос за морализъм тук, а за простия факт, че като депутат в парламента той представлява българския народ и съответно трябва да пази ниво. 

Скандалът между Методи Андреев и Таско Ерменков е поне за мен със същата сила, дори по-голяма от тази на "Бай Х*й". Двамата се наричаха "идиот", "гьонсурат", "простак", обвиняваха се, че "не са си пили хапчетата" и обявяваха другия за лъжец. 

Дори в махленски условия да гледаш как двама чичаци се карат за политика е нещо грозно. Когато въпросните чичаци са народни представители това няма как да не накърни авторитета на самата длъжност и на институцията, която представляват. 

Може би ще кажете, че сме свикнали с подобно поведение на депутатите вече над 25 години. Така е. И там е проблемът. Свикнали сме дотолкова депутатите ни да не влизат в дебат, а да се карат и да се обвиняват, че сякаш сме отвикнали от идеята, че може и иначе. Че някъде във вселената съществува място, спорът е мирен и действително е излагане на идеи и факти, а не креслива размяна на обиди и нападки. 

Виж още: В тази държава твърде малко говорим за идеали

Защото на практика това е целият политически диалог в момента. До голяма степен определянето на позициите на партиите се извършва въз основа на това как е заявил опонентът, а не какво казва нашата собствена политическа платформа. Липсва диалогичност, липсва и смислен дебат. 

Не е нещо нетипично да виждаме т.нар. партийни остриета да излизат на парламентарната трибуна, само за да се заяждат с политическия опонент, опитвайки се да оригиналничат. А на практика виждаме само как партийни болонки се джафкат една друга. 

Къде е причината? Липсата на експертност и политическа мисъл у голяма част от депутатите? Фактът, че гласуванията често се свеждат до стадни изпълнения, в които личните виждания по въпроса много рядко играят роля за сметка на партийната повеля? Или по-дълбоко - фактът, че народните представители действително представляват това, което имаме за народ - разединено племе, без желание да търси общото, а дори напротив, иска да се дели на колкото се може по-малки групи?

Този въпрос няма точен отговор. Вероятно всичко това по малко. Но едно е ясно - няма как да уважаваме депутатите си, когато говорят за "Бай Х*й", "виси като сопол", "гьонсурат", "идиот" и т.н. Няма как и да постигнем нещо сериозно като държава и народ, докато свеждаме споровете си до това. 

Източник: 48393