Книгата от доц. Георги Бърдаров, която излиза през май, ни отвежда в един от най-кървавите периоди в историята на Балканите - обсадата на Сараево, разказвайки история за война и любов. Преди всичко за любов, която преминава отвъд времето...

Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда - също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание.

Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат - да достигнат свободата... или да посрещнат смъртта.

20 години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.

Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.

Кой запали тази война? И кой спечели от нея?

Това е анотацията на дебютния роман от Георги Бърдаров, нашумял миналата година с победата си в литературното риалити "Ръкописът", излъчено миналата есен по БНТ. "Аз още броя дните" излиза през май от издателска къща "Сиела". Корицата е дело на Стоян Атанасов.

Посвещавам романа си на всички онези, които още броят дните, независимо за кой конфликт и за коя точка на света става дума, казва авторът и допълва:

"Аз съм абсолютно убеден, че ние не се раждаме бели или черни, европейци или африканци, християни или мюсюлмани. Ние се раждаме преди всичко хора и каквито и да са обстоятелствата, само от нас зависи да си останем хора."

Каква всъщност е историята зад написването на тази книга? Разказва я самият писател, който е доцент в СУ "Св. Климент Охридски", специалист по етно-религиозни конфликти, геоурбанистика, миграция на населението, специализирал в Кьолн и Грац, а освен това - дългогодишен сценарист на тв викторините "Стани богат", "Това го знае всяко хлапе" и "Аз обичам България":

"За първи път чух тази история в университетската аудитория. Оттогава имам усещането, че тя сама ме намери и точно аз трябваше да я разкажа. След това я включих в моя лекция за разпадането на Югославия, разказах я и в научната си монография "Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС" и накрая написах романа. Става въпрос за

една голяма любов между християнин и мюсюлманка

на фона на жестоката братоубийствена война в Босна, през 90-те години на XX в. Романът е по действителен случай, а главните герои са заедно още от деца. Това, което ме порази, е как само в рамките на няколко години най-добрите приятели се превръщат в смъртни врагове. Как хора, делили залъка, скръбта, любовта и страданието си, се избиват с особена жестокост.

На 19 февруари 1984 г. президентът на Международния олимпийски комитет (МОК) Хуан Антонио Самаранч закрива първите в Източния блок зимни олимпийски игри с думите: "Сараево '84 ще остане в паметта на хората като най-позитивната олимпиада в цялата история на игрите."

Десет години по-късно, през 1994-та, от ски-пистите дебнат в засада снайперисти, в олимпийското село се търкалят обезглавени трупове, хокейните площадки са превърнати в затвори, залите - в секс лагери. Уж хората едни и същи, уж мястото едно и също, а между двата свята - море от човешка кръв.

За да проуча историята, посетих миналата година Сараево. Разговарях с хора, преживели блокадата, с хора, познавали моите герои, минах по техните стъпки при бягството им през моста Връбаня. И едва там си дадох ясна сметка какво са преживели те. И как

Сараевската блокада няма аналог в човешката история

по измеренията на своята жестокост и трагизъм. Тя е най-дългата блокада на град - 1395 денонощия, в които хората не са можели да напуснат града. Всяка минута и секунда от тях те са били мишени в стрелкови полигон.

Един от героите ми казва: "В една война можеш да бъдеш само мишена или убиец и нямаш избор." Но моят роман е точно за избора. За това, че в каквито и условия да си поставен, можеш да запазиш човешкия си облик. И това е божествената частица в нас. Главните ми герои Давор и Айда правят своя избор. Пред примирението, страха и обезчовечаването те избират любовта и свободата.

Когато пишех романа, от ноември 2014 до април 2015, така се случи, че нямаше къде да пиша. Реално написах романа в едно кафене до университета – Timeless, където персоналът и атмосферата ме караха да се чувствам у дома. Сутрин пиех чай, вечер - уиски, и пишех. Имаше магични моменти, в които след два-три часа писане до такава степен бях потънал в историята, че забравях къде съм..."

Романът завършва с думите на майката на главната героиня: "Аз още броя дните" - дните до момента, когато ще се срещне отново с дъщеря си...

Източник: ИК "Сиела"