Спад в подкрепата за левите лидери

Устойчив ръст за личния рейтинг на премиера Бойко Борисов за сметка на спад в общото доверие в ГЕРБ. Това е един от изводите на социологическото изследване на "Алфа Рисърч" за обществените нагласи за месец април.

Регулярното тримесечно проучване на социално-политическите нагласи на агенцията е проведено от 7 до 15 април сред 1020 души.

Доверие в министри и институции

Сред останалите изводи на изследването са, че най-харесваните министри са Лиляна Павлова и Петър Москов, а доверието в държавните институции остава все така ниско.

Доверие в президента и президентската институция са изразили 25,6% от анкетираните, в правителството - 22,7%, в парламента -10,6%, а в главния прокурор - 11%. Като цяло стойностите там се запазват същите или намалява с 1 до 2% спрямо януари 2015г.

От агенцията отчитат продължаващ ръст в личния рейтинг на министър-председателя Б.Борисов (33,4%), който се покачва леко, но устойчиво след повторното влизане във властта. Класацията на най-успешните министри пък се води от Лиляна Павлова (26.3%), следвана от Петър Москов (24,3%).

С близки позиции в съотношението "позитивни-негативни оценки" се нареждат Ивайло Калфин, чийто рейтинг се покачва (19.7%) и Томислав Дончев (15.3%), който пък губи част от подкрепата. Ръст в личния индекс отбелязва и новият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова.

Сериозен спад в доверието отчита финансовият Владислав Горанов, който заедно с икономическия Божидар Лукарски и образователния Тодор Танев получава най-ниска обществена подкрепа.

Електорална подкрепа

При политическите лидери картата на доверието също се изменя. При политиците в левия спектър рейтингите отбелязват известен спад: Георги Първанов (от 23% на 20%) и Михаил Миков (от 14% на 13%). На тяхна сметка растат националистите - Валери Симеонов (от 11% на 15%), Красимир Каракачанов (от 13% на 16%) и по-слаб при скок при Волен Сидеров (от 8% на 9,4%). Лидерите на Реформаторския блок пък запазват позициите си без промяна - Радан Кънев и Меглена Кунева са с по 14% доверие, а Божидар Лукарски с 9%.

В електорален аспект преднината на ГЕРБ пред останалите политически сили остава, най-вече заради водещата роля на партията в управляващия кабинет. Ако изборите бяха следващата неделя за партията на Борисов биха гласували 22,4% от запитаните. Това обаче е спад с 0,8% спрямо предното изследване на "Алфа Рисърч".

Ако имаше избори в неделя, 10,2% от запитаните биха гласували за БСП (спад с 1,2%), 7% за ДПС, 5,8% за Реформаторския блок (спад с 0,7%), 5,7% за Патриотичния фронт (ръст с 0,6%), 3,1% за Атака (ръст с 0,5%) и 2,2% за АБВ. Подкрепата за партията на Николай Бареков на практика изчезва с 1% от доверието на запитаните. Това обаче са процентите подкрепа сред всички интервюирани и не могат да се разглеждат като евентуални изборни резултати.

Общият извод от проучването е, че единствено в център-дясно е налице консолидирана подкрепа. Останалият политически спектър, и на равнище партии, и на равнище лидери е силно фрагментиран. Това не позволява мобилизация на обществена енергия, независимо от запазващите се високи нива на недоволство от дейността на държавните институции и икономическата ситуация в страната. На този фон потенциален риск би дошъл основно от разширяването на нишата за радикални популистки проекти, експлоатиращи вътрешната или външна несигурност.

Коренна промяна в обществените нагласи за 15 години

През последните 15 години е налице коренна промяна в обществените нагласи за условията, в които работят и резултатите от действията на българските правителства. Ако през 1999 г. липсата на желани видими резултати се е отдавала преди всичко на обективни външни (войната и ембаргото за бивша Югославия) или вътрешни ("наследството от Жан Виденов") фактори, споделяни от близо половината от населението, то през 2015 г. "обективните" пречки губят всякаква обяснителна сила.

Интересен и показателен за общественото ни развитие е още един щрих - за същите 15 години, независимо от смяната на поколения, правителства и политици, неизменно по стойност остава подозрението в корупция на българските политици, в което хората виждат основен фактор за неслучващите се реформи и добро управление (46% през 1999 г. - 42% през 2012 г.- и 45% през 2015 г).

Наред с нееволюиращата корумпираност, на преден план излизат обаче и два други фактора – непрофесионализма на хората във властта (от 28% през 1999 г. на 40% през 2012 г. и 2015 г.) и най-вече – липсата на желание и политическа воля за извършване на реформи (през 1999 г. така са смятали едва 18% от българите, сега – двойно повече, 34%). 

Обръщането на фокуса в обществените нагласи - от обективните трудности към субективната воля на управляващите е ясен индикатор, че "ножът е опрял до кокала" и нищо по-малко от решителни действия и видими резултати няма да удовлетвори очакванията от властта и управлението.

Източник: "Алфа Рисърч"