Трудно е да определим Делян с една дума, но ако все пак се налага, това вероятно ще е „любопитен“. Някой го познават като уважаван адвокат, други - като първия българин, посетил държавата Бутан.

Може правото да се е превърнало в негова професия, но пътуването е начинът му на живот. Успяхме да го уловим в София малко след завръщането му от Мали, Африка, и си поговорихме за екзотичните места, които е посетил, хората, които е срещнал, и нещата, които е преживял.

Разбрахме, че 50% от времето си през годината той прекарва на път, но така и не успява да посети повече от 40% от държавите по света.

Научихме и че в някои долини в Южна Америка нощем хората се сгряват с чай от листа на кока, но традиционата напитка може да те дрогира, ако случайно изпиеш повечко чаши.

Какво още ни разказа Делян - чети надолу...

С какво се занимаваш?

Аз съм адвокат от 14 години.

Как се роди страстта ти към пътуването?

Не знам точно как се случи, все още си търся обяснение. Предполагам, хората си имат своите интереси. Eдни ги вълнуват автомобилите, други колекционират марки, трети пътуват. Факт е, че като малък съм живял в Холандия с родителите си, а още тогава държавите там си бяха без граница. Много малки територии, в които можеш да се качиш в кола и след два часа да си в съседната държава. Често през уикендите се разхождахме до Антверпен, Копенхаген, Бремен и т.н. Може би това е причината.

Помниш ли първото си самостоятелно пътуване?

Помня го много добре. Един мой приятел с еврейски произход замина да живее в Израел, когато у нас времената бяха тежки. След като се установи, бях първият човек, който го посети. Това беше първото ми пътуване сам - и нямам предвид само полетът. Налагаше се да се разхождам сам, защото той работеше през повечето време. Отидох до Мъртво море, до Йерусалим, до Елат и т.н. Бях едва на 20 и се чувствах много млад, въпреки че сега децата пътуват от 15, 16-годишни.

Колко често пътуваш сега?

Много често. Това наистина е моята страст, живея по този начин. Разбира се, аз съм българче, обичам родината си, но да бъдем честни, тук е скучно. Когато пътувам до дадена дестинация, аз виждам как там се живее, а не е просто монотонното съществуване, което имаме тук, където всички се познават и всичко се знае. Просто имам нужда да се откъсвам от това.


Такситата на Ню Йорк

Най-честата дестинация, до която се отправяш?

Имам много любими, но ако се погледне чисто статистически, най-често посещавам Дубай, Банкок и Ню Йорк. Едно време обичах Париж, но наскоро ходих и не се почувствах по същия начин.

Най-далечното място, на което си бил?

Най-далечното място, на което съм бил, се характеризира и с много други “най”. Това е Великденският остров. Освен че е най-далечното място от тук, едно от най-мистериозните на света, но се води и най-изолираната точка на планетата. Ако се намираш на Великденския остров, най-близката суша е на 5000 км. Наистина е много далече, ако трябва образно да го изчислим - от България до Чили се лети за около 15 часа, от Сантяго до Великденския остров се лети още пет часа. Това прави 20 часа непрестанно летене. За сравнение, до Ню Йорк полетите продължават едва около осем часа.


Великденският остров

Колко време си прекарвал най-много в самолет?

Може би полетът до Сантяго и един до Сидни. Не знам точно кой от двата бе по-продължителен, но са около 14 или 15 часа нонстоп. Звучи много, но след първите два останалите не се усещат.

Имаш ли предпочитан транспорт?

Самолетът. Аз мразя да пътувам с автомобили. Самолет избирам за дълги разстояния, а за кратки предпочитам влак, защото е най-комфортно. В Индия съм прекарвал до 48 часа във влак, придвижвайки се от една точка в друга, докато в кола не бих издържал.

А как се придвижваш в града?

Живея в центъра и най-често ходя пеша, а в краен случай използвам и градски транспорт, защото това за мен е най-удобният транспорт. Не страдам от комплекси, че за 100 метра трябва да се придвижа с кола и че да се кача в трамвай би било срамно.


Лисабон 

Какво задължително взимаш със себе си на път?

Аз пътувам с много малко багаж. Когато ми предстоят дълги пътувания и знам, че ще трябва често да се придвижвам от едно място в друго, пътувам с една най-обикновена раница - не алпинистка, а ученическа. Това, разбира се, не може да се случи винаги, но когато ми се налага, взимам най-необходимото, като нещата се подреждат по следния начин - щом забележа, че някакво мое бельо започва да се захабява, го отделям за пътуване, за да мога да го изхвърля, когато дойде време за смяна по време на път. Така от чорапи, фланелки и т.н. ми се освобождава място за сувенири и други покупки. Факт е, че когато въведоха рестрикциите за течности, стана малко по-сложно.

Всъщност основните неща са козметична чантичка с най-основните лекарства. Не знам защо, но за себе си съм решил, че основното лекарство, което трябва да взема след аспирина, е "Имодиум", за щастие досега не ми се е налагало да го използвам, но това, което предотвратява, може да съсипе всяко пътуване.

Другото, без което не тръгвам, е пътеводителят “Lonely Planet“. Това са най-старите пътеводители в света, съществуват от 1974 година и носят прякора “Библията”.


Сингапур

Как предпочиташ да пътуваш - със строга организация или по-скоро да се изгубиш и така да изследваш мястото?

Всичко е относително. Понякога си правя много строги организации, защото на много места, ако не си направиш резервацията три месеца напред, нямаш никакъв шанс да посетиш мястото. Често планирането ми тръгва отзад-напред. Например, първо си купувам билет за концерт и след това резервирам хотел, билет за самолет и т.н. В такива ситуации, разбира се, трябва да очаквам и непредвидими обстоятелства, като мъглата на Летище София през зимата. Когато летя зиме, винаги си отделям два дни предварително за евентуално забавяне на полета.

Попадал ли си в опасни ситуации?

Опасни не, но ми се случвало да ми се вдигне много адреналинът по време на път. Например пътувах в Непал с автобус от границата с Индия до едно градче Покара. Пътува се по Хималаите, по едни много тесни пътища с бясна скорост, така че едните гуми на автобуса са във въздуха почти през цялото време. Имах и един случай в Бали, когато бях в нощен клуб, който взривиха три дни след това и имаше много жертви.

Скачал съм и с бънджи от един мост в Оукланд, но това е по-скоро търсене на силни усещания.


Боливия 

Сам или с приятели?

Много интересен въпрос. 95% от пътуванията си прекарвам сам. Причината е следната - никой не иска да пътува с мен. За съжаление, това, което трябва да призная за българите, е, че те не обичат да пътуват, а тези, които обичат, са изключително консервативни в пътуванията си. Българите, които обичат да лежат на плажа и да си почиват, пътуват в Доминикана, Малдивите, Пукет и остров Бали. Разбира се, говорим за българи с големи възможности. Това са четирите дестинации, където българинът почива. В Карибско море има стотици екзотични острови, много от тях са страшно популярни сред хората в цял свят като Барбадос, Кюрасао, Света Лучия, Тринидад и Тобаго. Едва ли има българи, стъпвали на тези острови, може би някакви единици, но гарантирам, че има стотици хиляди, които са били в Доминикана. Колкото до европейските дестинации за българина - това са Лондон, Барселона и Виена. Толкова за консервативната страна на родните пътешественици.

Друга причина е, че българинът смята пътуването за много скъпо нещо, което не е вярно. Изкарвал съм месец и половина в Индия с 1000 долара.



Мали

Иначе смислено обяснение защо българинът по принцип не обича да пътува, нямам. Питал съм се много пъти, дори мога да споделя една случка в този контекст. Преди седмица се върнах от последното си пътуване в Мали, Африка. Това една малко по-особена държава и реших, че искам компания. Какво направих? Пуснах на стената си във Фейсбук обява, като я копирах и на стените на приятелите си, за да я видят и техните. С две думи тя гласеше, че планирам двуседмично пътуване в много интересна и екзотична държава, търся си някой, който да ме придружи, на когото заплащам всички разноски. Единственото, което исках от този човек, е да има валиден паспорт и няколко ваксини. 


Училище в Мали

Съобщението бе пуснато на над 100 стени и не знам колко души са го видели, но познайте колко ми отговориха. Двама - и пет души натиснаха “Like”. От двамата, които проявиха инициатива, единият ме попита: “Каква е тази група, която се събира?”, а вторият се изпари, заедно с интереса си. Преди това бях слушал много пъти “Колко ти завиждам за пътуванията!”, “Кога ще ме вземеш със себе си?” и въпреки това, кандидат не се намери. След като видяха снимките, разбира се, всички съжаляваха, но все още не мога да си обясня защо никой от приятелите ми не отговори на обявата.


Мали

Да се върна на въпроса. Не съм от хората, които си остават вкъщи, когато никой не иска да тръгва на път. Да си сам има много плюсове. Когато си с друг човек, ти си изцяло съсредоточен в него, правите плановете си заедно, вероятно си говорите на български през цялото време и е много по-ангажиращо. Сам имам повече контакти с местни хора, с други туристи и т.н.

Създал ли си приятелства по време на път?

Изключително много. Ще ти разкажа още една стара случка от 2000 година. Летя за Индия, като се прекачвам в Москва. Наредил съм се на гишето за прекачване и чакам полета си за Коломбо. На опашката ме заприказва едно момче на български, индийче, впоследствие разбрах, че е студент по медицина в Плевен. Пита ме дали и аз съм за Бомбай, аз отрекох, обясних, че първо летя към Коломбо, след това към Южна Индия по следния маршрут... И тук започвам да изброявам градове, а той казва: “А, аз съм от този град. Обади се, като минаваш!” Даде си телефона, а аз, разбира се, нямах никакво намерение да се обаждам, понеже градът не бе нищо особено. Оттам просто се хващат едни корабчета, с които се пътува два дни през джунглите. Пристигайки обаче, установявам, че корабът има повреда и ще тръгне на следващия ден.


Бруней

Понеже няма какво да се прави там, звъннах на момчето от летището. Вдигна ми сестра му, която моментално започна да ми се кара, как може да не се обадя по-рано. Накара ме да подам телефона на шофьор на рикша, който след като се разбраха, ме качи и ме изведе извън града. В момента, в който започнах да се притеснявам какво се случва, спряхме пред една огромна къща. Излезе цялото семейство и ме посрещна. Прекарах един ден с тях. Освен че ме развеждаха през целия град като мечка на показ, аз видях страшно интересни неща от бита на индийците. Всичко това стана благодарение на едно случайно висене на опашка.

Великденският остров ли е най-екзотичното място, на което си бил?

Той е едно от най-екзотичните. Дестинациите, които си подбирам, са екзотични или малко известни. Разбирам, че съм попаднал на правилното място, когато се прибера и разкажа къде съм бил, а отсреща ме погледнат неразбиращо. Щом се върнах от Мали например, реакцията на всички беше една и съща: “О, там, откъдето Мадона и Анджелина Джоли си осиновяват децата.” Всъщност, те не го правят от Мали, а от Малави.


Бутан

Най-екзотичното ми пътуване изобщо обаче беше посещението на държавата Бутан през 2000 година. Когато бях първият българин, посетил тази страна. Допускаха само определено количество чужденци на месец и всичко минава на одобрение през парламента. Няма да обяснявам цялата процедура по кандидатстване, но в един момент получаваш писмо с гербове и печати, в което пише, че на днешната сесия на парламента са били разгледани молбите на тези и тези хора и са били одобрени молбите на тези и тези. Понеже бях първият българин, заместник-министърът на туризма ме покани на вечеря.

Къде не би се върнал?

Най-скучното и безинтересно място за мен на света е изненада за много хора, но това е Австралия. Въпреки че е в списъка на почти всеки човек заради кенгурутата и коалите, но там освен тях няма какво друго да се види. Въпросната опера в Сидни отнема точно 30 минути, за да се разгледа и изснима. Животът им наистина е уреден, но това помага, ако си техен жител и можеш да се възползваш от социалните блага на политиката им или пък си пенсионер и търсиш спокойствие. Да не забравяме и че там е ужасно скъпо.


Сидни

А къде остави сърцето си?

Споменах по-рано любимите си дестинации и сърцето ми е разделено между тях - Ню Йорк, Дубай и Банкок. За мен така трябва да изглежда всеки град в света. Те предлагат абсолютно всичко за всеки, независимо от какво се интересуваш - от култура, история, шопинг или нощен живот, тези три града ти го предлагат. Някой ще кажат каква история има в Дубай?! Там си в бъдещето. Там няма паметници на културата, а само неща, които след време ще виждаме в цял свят. Аз съм урбанистичен тип. Не си падам по живот в гората, обичам около мен да има шум, трафик и такива неща.

Кои са задължителните места, които трябва да посетим за уикенд в Ню Йорк, Дубай и Банкок?


Ню Йорк

В Ню Йорк задължително посещавам Музея за модерно изкуство (MOMA). Другото е мюзикъл на Бродуей. Останалото е въпрос на интерес, дали ще се качиш на върха на Емпайър Стейт билдинг, или ще отделиш време за разходка. Разходките в Ню Йорк са най-хубавото нещо на този град. Колкото и клиширано да звучи, страшно приятно е да седнеш в центъра на Таймс Скуеър и да пиеш кафе между всички хора и светещи реклами.


Банкок

В Банкок задължително се ходи до кралския дворец Гранд Палас и храмовете наоколо. Другото е масаж. Тайланд е държавата на масажите. Не стига, че ги правят на всяка крачка, но там са и най-евтини. Един масаж излиза около 5 лева, а обслужването не може изобщо да се сравни с това тук. Следващото задължително действие е посещението на нощния пазар. Аз никога нищо не съм си купувал от него, но самото присъствие е уникално преживяване. Няма да пропускам и тайландската кухня.


Дубай

Дубай не е място с невероятно исторически забележителности, както вече казах, но можеш да се качиш на най-високата кула в света, както и да посетиш хотел Бурж Ал Араб, дори и само за да си посетил най-кичозното място на Земята. Невероятно преживяване е сафарито в пустинята, което приключва в някакъв оазис с традиционни занимания като лов със соколи, яздене на камила и кючек. Дубай има и други предимства. Страхотно е да влезеш в закрита ски писта и да караш ски на -5 градуса, а след това да се гмурнеш в океана с температура на водата около 30 градуса.

Би ли изоставил България заради някой от тях?

Бих казал да, ако говорим за място, където ще ми е приятно да живея. Разбира, се в момента трудно ще ми осигурят начин на живот като на пълноправен техен жител, но от друга гледна точка, за мен това е идеалната среда.

Къде мечтаеш да отидеш все още?

На много места. Тъй като държавите по света са много - над 200, освен това постоянно някакви се разделят и се появяват повече. Например преди няколко месеца Судан се раздели и вече имаме две нови държави. Така процентното ми съотношение на посетени държави все стои на около 40% и не мога да го преодолея.

Колко езика говориш?

Руски и английски, но мога да се оправя в елементарна житейска ситуация на още десетина езика.


Линиите Назка, "Ръцете и дървото", Перу

Какво си взимаш за спомен?

Преди време се втурвах и изкупувах всички сувенири. Спомням си първия си път в Перу, където на един пазар жени продаваха невероятни шарени неща от ламска вълна. Минах и целият се задръстих с шалове, шапки, торбички, пончота и покривки, които оттогава стоят прибрани някъде при майка ми. С времето ограничих и покупките си на сувенири до няколко малки, но много характерни неща.

Кое е най-доброто място за шопинг?

Америка, няма спор, не съм го открил аз. Там съотношението между цени, качество и избор е най-изгодно.

Пътуваш ли в България?

Да, пътувам и тук, но на фона на международните ми пътувания, тези изглеждат много малко.


Ледникът Ватнайоку

Колко карти с памет ти трябват за всички снимки?

Интересен въпрос. Когато през 2000 година бях в Индия и не само, пътуването ми продължи два месеца. Тогава нямаше дигитални фотоапарати и изщраках 10 ленти, което прави 360 снимки, а за онова време това беше страшно много, дори във фотото ми направиха отстъпка за голямото количество. В момента с дигитален фотоапарат правиш по 3000 снимки на парти в дискотека.

От последното си пътуване до Мали се върнах с около 700 снимки, които на фона на невероятните 360 от два месеца в Индия са нищо (смее се).

Благодарим ти за тази среща!




5 Коментара

  1. Cvetelina Hristova

    според мен не става дума само за пари и възможности, а за желание и приключенски дух..моите адмирации, г-н Манчев!

  2. Veronika Boneva

    Не съм съгласна с мнението, че българите необичат да пътуват. Много от нас немогат да си позволят подобни пътешествия, защото стандарта ни на живот е много нисък и се свежда главно до оцеляване, но иначе сме пътешественици по душа и е много хубаво, когато има кой да ни показва света дори и на снимка. Ако г-н Манчев реши отново да покани някой за компания при следващото си пътешествие, може да ми се обади. Една мечтателка -пътешественичка...

  3. Bogomil Angelov Iliev

    Делян Манчев или Дидо : )

  4. Cvetelina Hristova

    Симпатично :)

  5. Lobo

    Благодаря за споделените впечатления! Страхотен човек :)

За Делян Манчев:

Роден в София, адвокат. Първият българин, посетил държавата Бутан.