Ръгбито пасти да яде

Най-бруталният спорт с топка е Калчо Сторико Фиорентино във Флоренция

Древният спорт е нещо средно между ръгби, масови MMA сблъсъци и обикновен кръчмарски бой. Играчите пък приличат на кръстоска между гладиатори и закоравели рецидивисти, кой знае как пуснати за малко от кафеза.

Правилата се, че няма правила. Двата отбора, съставени от по 27 играчи, трябва с всички средства да добутат топката до вратата на противника, разположена по цялото протежение на отсрещния край на игрището. То пък се намира на специално посипания за целта с пясък площад „Санта Кроче“ (Светия кръст) пред едноименната базилика, една от най-красивите във Флоренция. Тя е дала името и на един от отборите, известен още като Адзури („Сините“). Четирите тима в турнира представляват различните райони на града, което прави мачовете помежду им още по-ожесточени. Всеки отбор носи името на базилика в съответния район. Освен Санта Кроче от югоизточния квартал, другите три тима са Санта Мария Новела (Роси - „Червените“) от северозападния, Сан Джовани (Верди - „Зелените“) от североизточния и Санто Спирито („Свети дух“ или Бианки - „Белите“) от югозападния квартал.

Въобще, на пръв поглед изглежда малко странно, че градът, дал на света хора като Микеланджело, Данте, Брунелески, Бокачо, Леонардо, Ботичели, Джото, Донатело, Фра Анджелико, Гирландайо, и превърнал се в люлка на Ренесанса, е измислил и толкова кърваво зрелище. Всеки, който поне веднъж е виждал как се забавляват флорентинци обаче, знае, че го правят като за последно и във всичко влагат много страст.

Като казваме, че в Калчото всичко е позволено, имаме предвид точно това – удари с юмрук, лакът и глава, душене, дърпане, бутане, спъване. Не е рядка гледка вместо да се интересуват от тактически маневри, които да доведат до гол, играчите да се разделят на двойки и да се отдадат на самоотвержени боксови спаринги. Забранено е единствено да удряш съперник, когато той не очаква, и да го риташ в главата.

Контузиите, естествено, са често срещано явление. Най-лекото, с което се разминават играчите, е разкървавен нос, а веднъж един страдалец дори се простил с ухото си. Заради инцидентите организаторите въвеждат в последните години възрастово ограничение за спортистите и забраняват на хора с криминално досие да „играят“. Всичко това намалява броя на сериозните травми, но нанесе сериозен удар на Сините, които миналата година се лишиха от двете си най-големи надежди. Габриеле Дзеня прехвърли с малко възрастовия лимит, а синът му Емануеле беше спрян от участие заради сбиване броени седмици преди турнира.

Първите официални правила на играта са създадени през 1580 г., но тя има много по-дълбоки корени, още от гръко-римски времена. Възродена е след около двувековно прекъсване на 4 май 1930 г., в чест на 400-та годишнина от Обсадата на Флоренция от императора на Свещената Римска Империя Карл V. Днес Калчо Сторико Фиорентино е може би най-важната историческа проява във Флоренция.

Мъжете тренират цяла година за събитието. По пътя си към терена преди мачовете играчите са съпровождани от Историческия парад на Флорентинската република. Стотиците участниците в него носят колоритни костюми от 16-и век, фанфарите тръбят, а многото знамена летят във въздуха.

Самите мачове продължават 50 минути. Официалната крайна цел на играта наистина е да вкараш топката във вратата, но ако гледаш която и да е среща, ще останеш с впечатлението, че най-важно за мускулестите здравеняци всъщност е да пребият колкото е възможно повече противници. Всъщност идеята е по този начин да бъде омаломощен съперникът, за да може собствените нападатели по-лесно да си пробият път.

Гледката кара хилядите фенове да изпадат в делириум и да пускат димки като на футболен мач. Публиката е в много широк състав – разгърдени мъжаги, наперени мацки, дечица и симпатични италиански бабки, крещящи от възторг. Някои напечени от слънцето и прекалили с алкохола фенове дори се опитват да прескочат оградата и да се включат в боя.

Като стана дума за нападатели, те са общо 15 във всеки отбор, освен тях има още четирима вратари, трима защитници (хора, с които не би искал да спориш) и петима полузащитници. Всички са покрити с татуировки. Голяма част от битката прекарват вкопчени в някой враг, а докато той ги мачка, дори успяват да пийнат по някоя глътка вода. От време на време обаче зрителите стават свидетели и на умилителни прояви на спортсменство – очукани и изтощени здравеняци от противниковите отбори се подпират или поливат един друг с вода в опит да си починат.

Накрая отборът-победител в турнира получава като награда крава от най-едрата порода в света – италианската Кианина.

Тази година в полуфиналите излизат Червените срещу Белите (15 юни) и Зелените срещу Сините (16 юни). Финалът между победителите е на 24 юни, празника на патронния светец на Флоренция Сан Джовани (Свети Йоан).

Не остава много време дотогава, но няма да сгрешиш, ако наминеш до Флоренция по време на турнира. Ще станеш свидетел на един спектакъл, напоен с кръв, пот, тестостерон и слава.