72 години от деветосептемврийския преврат, довел до 45 години социалистическа революция у нас

"За идеали не надигайте глас,
че няма кой да ви слуша:
когато цървули дойдат на власт,
те се превръщат в ботуши."

Славимир Генчев - "Антидот"

9 септември 1944 г. е една от най-спорните дати в новата ни история. Превратът, извършен тогава, слага началото на 45-годишен тоталитарен режим в България, чиято цел е да наложи комунизма в страната. В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев е свалено от власт със сила от Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев, а през следващия ден партизаните слизат от гората. 

Години наред датата се е отзнаменувала с манифестации и се е смятала за национален празник - освобождението на България от фашистите - нещо, което много хора празнуват и днес. За мнозина други обаче, тази дата е символ на една от най-бруталните чистки в историята на страната ни, след която са арестувани официално 28 630 души, срещу 11 122 са повдигнати обвинения, 9155 са осъдени, като 2618 души - на смърт, а 1126 - на доживотен затвор. Това са само официалните процеси. Хиляди други изчезват безследно без съд и присъда. За сравнение на Нюрнбергския процес срещу нацистите в Германия са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

В първите дни на септември 1944 г. в България цари хаос. Правителството точно се е сменило, а новият премиер Константин Муравиев и министрите му правят всичко възможно да изкарат страната от Втората световна война. На Отечествения фронт се предложени четири места в този кабинет, но той отказва участие, готвейки се активно за военен преврат. 

Започнати са преговори за примирие със САЩ и Великобритания, а България се готви да обяви война на Германия, която обаче е спряна от военния министър генерал Иван Маринов поради тактически проблеми. Всъщност Маринов е съгласувал своите действия с Отечествения фронт и иска това забавяне, за да се даде възможност на СССР да обяви война на България, преди правителството да е направило каквито и да е ходове да я предотврати. В замяна на услугата, след преврата Маринов е назначен за главнокомандващ на българската армия.

Така на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, а в страната избухват стачки и бунтове. Правителството на Муравиев едва държи контрол, но все пак успява да попречи на плановете на Отечествения фронт лесно да установи контрол над страната. Така се стига до заседание на ОФ, на което е приет план за извършване на държавен преврат. 

Превратът се извършва в нощта на 8 срещу 9 септември, като до 6,25 часа сутринта властовите позиции са овладени, а новият министър-председател Кимон Георгиев прочита по радиото предварително подготвена Прокламация към българския народ и обявява състава на новия кабинет. 

Малко след това при него са доведени от Чамкория регентите княз Кирил Преславски и Никола Михов (по това време третият регент - Богдан Филов, е в провинцията), които подписват указ за назначаване на правителството, след което са арестувани. Сред първите стъпки на правителството е да назначи лоялни офицери на ключовите постове в армията.

На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат съвместно с армията властта в селата и градовете в България и със заповед на военния министър генерал Дамян Велчев и произведения вече в генерал Добри Терпешев НОВА се влива в Българската армия и се създават военни гвардейски части именувани Българска Народна Гвардия. 

Към всяка военна част се създава армейска гвардейска рота, която има както военнополитически, така и военно полицейски функции. Навсякъде вземането на властта става без съпротива, но в други случаи някои по малки войскови и полицейски части оказват такава на други по крупни войскови части и силите на ОФ но съпротивата е сломена.

След установяването на новата власт започват и чистките, които комунистите извършват срещу политическите си противници. Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите в месеците след преврата е между 20 хил. и 40 хил. души., сред които са множество министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници, учители, кметове и земевладелци.

На 20 декември 1944 г. е създадена друга основна институция на комунистическия терор - т.нар. трудововъзпитателни лагери, в които хората са изпращани от вътрешното министерство без съдебен контрол.