Скрити местенца за ума, тялото и душата, подбрани от списание Time

За душата

Мада'ин Салех (Саудитска Арабия)

Носят се легенди, че древният град Мада'ин Салех, разположен дълбоко в пустинята на Саудитска Арабия, е прокълнат. Наистина, пейзажът на километри във всички посоки е осеян с изваяни от вятъра пясъчни колони, които стърчат над дюните и напомнят за изгубени души, наказани с вековни мъчения. В разцвета си през 1-и век обаче, оживеният град в Набатейското царство е бил ключов център на търговията с подправки, тамян и смирна, носени тук чак от Йемен. Набатейците обитавали жилища от кал, от които не е останало нищо, но погребвали мъртвите си в изящни мавзолеи, издълбани в огромните пясъчни монолити. До днес са запазени 111 гробници.

Тасия (Кения)

В наши дни голяма част от африканските сафарита са се превърнали в бърза разходка с бус по изровени пътища, от които ти падат пломбите, за да видиш 2-3 стада антилопи гну. На този фон резерватът Тасия предлага над 24 000 хектара наистина девствена пустош, а къщичките за гости могат да поберат не повече от 12 човека. Кацнали са на канара над платото Лайкипия. A долу се е ширнала Кения. По изгрев слънце ще се впуснеш в пешеходно издирване на леопард в компанията на масайския си водач или ще научиш за лечебните свойства на различни растения. Ще се завираш по пещери, за да видиш древните рисунки на племето мокогодо. Ще стреляш с лък в пресъхнало речно корито, ще плуваш до водопад, докато вали дъжд и ще разглеждаш животни, но не от кола, а от гърба на кон, камила или от волски впряг. Залезът можеш да посрещнеш на скалите с чаша в ръка. За вечеря имаш избор - сам под звездите или с домакините около старата дървена маса, цялата във восък от свещи (пропуснахме да кажем, че електрическо осветление тук няма). А после се отдай на сладък сън под открито небе и рева на лъвовете. Повече - на tassiasafaris.com.

Западните фиорди (Исландия)

Суровата същност на Исландия може да бъде усетена най-добре в Западните фиорди - полуостров с формата на животински нокти, точно срещу Гренландия. Започни обиколката си във Ватнасафн/Библиотека на водата - впечатляваща модернистична сграда, където художникът Рони Хорн е изложил колони от разтопен лед, идващ от 24 исландски глетчера, всеки с различен цвят, в зависимост от геологичната му история. После се насочи към ветровитите скали на най-западната точка на Европа - Латрабярг, където можеш да си общуваш с черно-бели тупици (вид морска птица) на фона на среднощното слънце. Виж westfjords.is за повече информация.

Оазисът Сиуа (Египет)

Флаерите в местния туристически офис тръбят: „Сиуа - първата и най-стара туристическа дестинация в света“. Дали е така не знаем, но поне е сигурно, че Александър Велики е пресичал пустинята, за да дойде тук и да се консултира с оракула на Амун. В наши дни до населения предимно с бербери от Либия оазис стига един-единствен асфалтов път. Европейските туристи се тълпят в еко селището без електричество Адрере Амелал, разположено срещу Бялата планина. За по-консервативните туристи се грижи хотел „Албабеншал“ в старата крепост в центъра на града. А насред дюните можеш да се поглезиш в Баните на Клеопатра, иначе казано - термален басейн. Виж повече на siwaoasis.com.

СПА на скалите, курортът Аяна (Индонезия)

Когато става дума за неподправена романтика, трудно някой може да излезе насреща на двете СПА вили в балийския център Аяна. Кацнали са на назъбени скали, около които се разбиват мощните океански вълни. Вилите са свързани с останалата част на курорта с криволичещ мост. Строежът на моста и вилите отнело 6 месеца, защото строителите трябвало да се съобразяват с океанските приливи и отливи. Един съвет - номерът е да започнеш със 150-минутните масажни процедури към 16 ч., за да можеш по залез да се размажеш във ваната, пълна с листата на 500 рози. Можеш да поръчаш ягоди и шампанско, които вървят много добре с оглушителния рев на океана по здрач. Виж ayanaresort.com.

Reggie's Jazz Bar (Индия)

Колоритният Раджастан предлага най-различни удоволствия, но джаз барът на Реджи е несравним. Разположен на ръба на пустинята Тар, той е убежището на Реджи Сингх, братовчед на махараджата на Джодпур и собственик на близкия лагер за камили. След вечеря дъвчещият пура домакин ще те покани в убежището си, декорирано с плюшени фотьойли и снимки на роднини от кралски произход и ще те почерпи с домашен ром, докато пуска избрана музика - от джаз и блус до рок и поп. Не се изненадвай, ако започне с Джони Лий Хукър, Арета Франклин и Бъди Гай и после плавно премине на Стоунс, Джърни и Ван Морисън. Повече виж на camelcamposian.com.

Глетчеровата магистрала (Нова Зеландия)

Питър Джаксън избра не само от патриотични подбуди Южния остров на Нова Зеландия, за да пресъздаде Средната земя на Толкин. Сред най-умопомрачителните маршрути тук е Глетчеровата магистрала, която включва 400-километрова отсечка, криволичеща през най-достъпните и ниско разположени глетчери на планетата. Пътят започва от град Хокитика на западния бряг, известен със златната треска, случила се тук преди години, и продължава на юг по бруленото от ветрове крайбрежие, преди да навлезе във вътрешността през обсипани с лавандула земеделски земи. А там шофьорът го чакат заснежените върхове на могъщите Южни Алпи. Следват завои с всевъзможни ъгли и наклони, и пътят навлиза в националния парк Уестленд - дом на над 60 глетчера. После минава през още един планински парк и прохода Хааст, а кулминацията е „Вратът“ - седловина, разделяща езерата Ханеа и Уанака. Къде другаде ще попаднеш на път, който започва от плажове сутринта, минава през дъждовни гори по обяд, а следобед се вие през глетчери?

Градината на сънищата (Непал)

Ако се озовеш в задъхания туристически район на Катманду Темел и внезапно изпиташ нужда от спокойствие, остави кошмарния трафик и досадните улични търговци зад гърба си и се насочи към градината с пищна растителност, разположена точно срещу кралския дворец. Създадена е през 1920 г. като частен парк. Широките й ливади, заобиколени от бамбук, фонтани и екзотични дървета, са идеалното място за възстановяване след изтощителен преход или още по-изтощителен шопинг. Започни от терасата на Kaiser Cafe, подухвана от приятен бриз. Наслади се на менюто, в което се усеща влиянието на средиземноморската кухня, а после направи лека разходка наоколо. За разлика от повечето паркове в Непал и съседна Индия, градината е заобиколена със стена, която спира бездомните кучета и вездесъщите просяци. А когато се умориш да ходиш, просто се изтегни на зелената трева с книжка в ръка. Подробности - на gardenofdreams.org.np.

Ел Отро Ладо (Панама)

„От другата страна“, както се превежда името на мястото, е някогашна пиратска територия - тук преди столетия британски и испански пирати са се биели за плячка. Ел Отро Ладо се простира на 110 хектара на карибския бряг на Панама, на около час и половина път с кола от столицата Панама Сити. Оригинално построено като частна резиденция, Ел Отро Ладо се състои от 4 вили, потънали в дъждовната гора и достъпни само с лодка от историческия град Портобело. Въпреки че всяка вила е със собствен дизайн, имат общи черти - интериорът предлага варосани стени, оживени от модерна мебелировка, черно-бели фотографии и картини в карибски стил. За отмора можеш да избираш между заобиколения от палми плаж, до който се стига след кратко пътуване с лодка, и инфинити басейна. За вечеря получаваш блюда от супер пресни морски дарове и силно мохито. Регионът на Портобело някога е бил особено любим на Колумб и Франсис Дрейк. След няколко нощи в Ел Отро Ладо не е трудно да ги разбереш. www.elotrolado.com.pa.

За тялото

Cha Ca La Vong (Виетнам)

Не обръщай внимание на крещящите стени и разнебитения под. И виетнамци, и туристи са готови да понесат и двете (както и доста сърдития персонал), за да се насладят на Ла Вонг - легендарната риба на грил в ханойския ресторант (тел. +84 4 38253929). Тя е единственото ястие в менюто. Точната рецепта се пази в тайна, но е известно следното: за около 8 долара сервитьорите приготвят подправената с куркума и пипер риба на дървени въглища направо на масата на клиентите. След това добавят здравословна доза копър и зелен лук, които гостите изсипват върху малка купа с оризов нудълс вермичели, преди да завършат блюдото с печени фъстъци, мента, пресен босилек и рибен сос. Може би като компенсация за казармените порядки (сядай, яж и не си мисли да се мотаеш), управителите на ресторанта дават на гостите известна свобода - да изберат каква бира да пият.

Buka (Гана)

Когато ти писне от хаотичното и натоварено движение по булевардите на морската столица на Гана - Акра, избягай в това сенчесто убежище. В Buka сервират огромни порции от най-добрата западноафриканска кухня на просторната тераса на втория етаж, където ще се чувстваш сякаш си седнал сред дърветата. Любимите местни ястия са тилапия (вид риба), козя супа и задушен боб с най-различни гарнитури - от фуфу (нещо като жилаво тесто) до печени банани. С всичко това много върви любимата местна бира Star. Ганайците не изпитват особена любов към приборите, така че навий ръкавите и нападай храната с ръце. И не пропускай страхотния залез над океана. thebukarestaurant.com.

Good Morning Nanyang Cafe (Сингапур)

В лудия по храната Сингапур се водят разгорещени спорове кое е най-доброто място за закуска с кая (сладко от кокосови орехи), препечени филийки и яйца. На туристите обикновено се препоръчват кафенетата от края на Втората световна, които разчитат на стара слава, но истинските разбирачи предпочитат веригата с едва осемгодишна история Good Morning Nanyang. Основателят нарушава традициите, като маже каята върху западни хлябове от типа на чабата с портокалови корички. Самата кая тук също е различна - по-гъста и по-малко сладка от обикновено, с подчертан вкус на яйца и тропическото растение пандан. Към тях домакинът предлага рохки яйца („със среден размер и стайна температура, престояли 4 минути в баня с гореща вода") и индонезийско кафе.

Le Chapeau Melon (Франция)

Ако питаш френските кулинарни критици къде да ядеш в Париж, ще ти извадят дълъг списък със зрелищни, модни заведения. Но ако ги питаш къде ядат самите те, много е вероятно да ти отговорят „В Le Chapeau Melon“ (тел. +33 1 42026860) - заведение от много актуалния вид „кав а манже“ (нещо средно между винарна и ресторантче). А пионерът на тази мода е основателят на вече 11-годишното Le Chapeau Melon Оливие Камю. През деня заведението е специализиран магазин за натурални вина (правени с минимална химическа и технологична намеса). А вечер Le Chapeau Melon става място и за интересни разговори и вкусна храна - от сардинен тарт с домати конфи и копър до печено на бавен огън пиренейско агне с бял боб. Тук ще намериш култови вина на много приятни цени. А менюто с 4 ястия за около 35 евро е един от най-добрите варианти за вечеря във френската столица.

„Сергията за антикучо на Гриманеса“ (Перу)

В продължение на почти 40 години легендарната доня Гриманеса Варгас приготвя своите фантастични антикучос - перуанския вариант на шиш кебапа. През по-голямата част от това време ги продава на уличен ъгъл в квартала на Лима Мирафлорес. С нарастването на славата й обаче, се увеличават и опашките. Накрая тълпите около подвижната й скара стават толкова големи, че в края на 2011-а тя се принуждава да отвори собствен ресторант. В тясното, претъпкано заведение има само една дълга маса и едно ястие в менюто. Парчета говеждо сърце се мариноват в оцет и подправки, после се набучват на шиш и се пекат на дървени въглища. Сервират се с картофи, а по желание - и с чокло (огромна перуанска царевица). Месото е крехко, маринатата е да си оближеш пръстите, а всичко си заслужава чакането за място. Слюнкоотделяй на grimanesavargasanticuchos.com.

За ума

Blue Monk (Мексико)

Като чуеш „Мексико“ и „музика“, първата асоциация е „мариачи“ (може би защото и трите започват с „м“). Мексико Сити обаче е столица и на джаза. В града се провежда международен джаз фестивал, а броят заведения, в които се свири интелектуалната музика постоянно расте. Мексико Сити има лъскави клубове като Zinco (в бивш банков трезор в историческия център), но никой не може да бие атмосферата в Blue Monk Jazz Bistro. Заведението е отворено през 2003-а от баща и дъщеря от японски произход. Тук са свирили звезди като тромпетистът Уинтън Марсалис и пианистът Данило Перез, а цяло поколение мексикански джазмени е направило първите си стъпки на сцената. Добра компания за музиката е менюто, повлияно от средиземноморската и азиатската кухня. За информация и програма на концертите, виж www.bluemonkmexico.com.

Cookbooks (САЩ)

Можеш да минеш 100 пъти покрай тази нюйоркска книжарница без да видиш малката табела с надпис Cookbooks („Готварски книги“). Ако имаш късмета да я видиш и влезеш през тежката, износена врата, ще попаднеш направо в дома и магазин от 19-и в. на Джоан Хендрикс. Тя продава готварски книги вече почти две десетилетия. Повечето са първи издания или имат друга историческа и културна стойност. Имаш чувството, че на Хендрикс всъщност въобще не й пука дали продава по някоя книга - тя просто обича да е заобиколена от тях и се радва на разговорите с клиентите, прекрачващи прага. Адресът е Greenwich Street 488.

Големият пазар (Иран)

Персийците обичат да казват, че град Исфахан е половин свят, заради великолепието му. Със сигурност е по-добрата половина. Не е случайно, че малкото чуждестранни туристи, които посещават Иран, не бързат да напускат разположения на 340 км южно от Техеран град. Обществените паркове пленяват с изяществото си, но красотата на това място най-добре се усеща по сводестите коридори на Големия пазар. Тук сетивата тържествуват - големият купол е огрян от външната светлина, струяща през отвор в най-високата му част; въздухът под него оживява от звука на ковашки чукове. Всичко, което се продава тук, все още се прави на място: бакърени съдове, ръчно изработени тъкани, килими...