Италианският фотограф Габриеле Галимберти снима деца от цял свят с любимите им играчки

Всеки помни играчките от детството си. Когато на италианския фотограф Габриеле Галимберти му хрумва идеята да снима деца от цялото земно кълбо с техните играчки, той не очаква да открие топлата вода – ясно е, че светът им се върти около кукли и войници, камиончета и плюшени мечета. „На тази възраст децата са в общи линии еднакви“, обобщава той след 18-месечната работа по проекта Toy Stories („Истории с играчки“). „Всички просто искат да си играят.“

Но това как си играят разкрива много. „Децата от богати семейства имат най-изостреното собственическо чувство. В началото дори не искат да им пипам играчките и минава повече време преди да ми позволят да играя с тях“, казва италианецът, който често се включва в детските игри преди да подреди играчките за снимка. „В бедните страни беше много по-лесно. Дори да имаха само 2-3 играчки, това не им правеше особено впечатление. В Африка децата играят предимно навън с приятелчетата си.“ Звучи много познато за поколенията, израснали в България преди 90-те години...

Но дори и деца от двата края на света си приличат по функциите, които отреждат на играчките си. Галимберти разказва за шестгодишно момче от Тексас и четиригодишно момиченце от Малави, които твърдят едно и също – че пластмасовите им динозаври ги пазят от опасностите, дебнещи в нощта. Различават се само тези опасности – похитители според американчето и отровни животни за африканчето. Играчките отразяват света, в който децата растат. Така момичето от богато мумбайско семейство обича Монополи, защото иска да строи къщи и хотели, а момчето от мексиканската провинция харесва камионите, защото ги вижда да минават през селото му всеки ден, на път към съседната плантация със захарна тръстика.

В крайна сметка, играчките разкриват надеждите и амбициите на хората, които са ги купили. „Докато работех над проекта, научих повече за родителите, отколкото за децата“, казва Галимберти. Дава за пример латвийска таксиметрова шофьорка, която отрупвала сина си с колички и италиански фермер, чиято дъщеря си играела с малки гребла, мотики и лопати. Родители от Близкия Изток и Азия карали децата си да се снимат дори и на наследниците да не им се нравела особено идеята, докато тези от Южна Америка имали доста по-лежерно отношение и за тях било най-важно децата да не са против.

С изключение на компютърните игри, Галимберти забелязал, че играчките не са се променили много през последните тридесетина години. И в това има нещо успокояващо. „Често виждах играчки, подобни на тези, с които аз съм си играл“, казва той. „Беше приятно по някакъв начин да се върна в детството си.“

Виж децата и историите им в галерията със снимки най-горе