Една песен на турски в учебнкика по музика за 6-и клас разбуни духовете в интернет

Музиката е универсален език, чрез който можем да разбираме хора, живеещи на хиляди километри от нас, говорещи на езици, които никога няма да разбираме. Стига да имаме уши за нея.

Конкретната история

В социалните мрежи една новина буквално разбуни духовете. Родители алармираха, че в учебника по музика за 6-и клас има песен на турски език и децата са карани да я учат наизуст. Съответно партията ВМРО, която има народни представители в парламентарната група на Патриотичния фронт, се вдига на протест срещу това.

От ВМРО поискаха от министъра на образованието отговори на въпросите: Кой е разпоредил подобни уроци да влязат в учебните планове? Кога ще отпаднат тези "уроци"? Часовете по музика трябва да развиват творческото мислене и въображение, а не да се учи наизуст - зубренето на турски текстове е точно това, смятат от ВМРО.

Когато става въпрос за ученето наизуст в училище, аз също смятам, че няма по-голяма глупост. Училището действително трябва да развива мисленето - творческо и логическо, а не да поставя стереотипи. Както например стереотипа за "турското".

Всъщност какво лошо освен ученето наизуст?

Защото какво лошо има в това децата да познават чуждото творчество? В този учебник има песни също така на румънски, сръбски и гръцки. Това е част от идеята децата да възприемат, че държавата ни има съседки, с които е по-добре да сме на "комшу", отколкото "на нож". Далеч по-добре е децата да изучават песните, да разберат какво се пее в тях и да продължат напред.

Музиката, поне по моите лични вярвания, не трябва да създава граници, а да ги премахва. Да ни кара да вникнем в мисленето на другите и да ги разберем. И когато не става въпрос за ксенофобски текстове, в които се пропагандира насилие, какъв е проблемът?

И щеше ли да има проблем, ако вместо тази турска песен, в съставителите на този учебник бяха включили онези три момичета от Грузия, която обиколи интернет и спечели похвалите на хора от цял свят.

Музика като начин да преодолеем миналото

Именно музиката е начин да пробием стереотипите, които са дълбоко залегнали във всеки човек, живеещ на Балканите - независимо дали става въпрос за българи, турци, гърци, сърби или който и да е. Векове наред полуостровът е бил "Барутният погреб на Европа", където всяко малко нещо може да се превърне във война. Ако искаме да надскочим тези махленски разпри и цялата идеология "Око за око", трябва все отнякъде да започнем. Миналото трябва да се помни, но определено не трябва да се оставяме то да определя бъдещето ни.

Факт е, че като зрели хора, в нас стереотипите ще останат до живот. Те вече са толкова дълбоко набити в нас, че едва ли ще можем да ги преодолеем наистина. Затова и трябва да разчитаме на децата да осъществят тази следващата крачка на разбирателство. Именно децата най-добре могат да преодоляват граници и да изграждат връзки непомрачени от идеята, че преди повече от век хора от двата народа са се избивали по политически причини.

Балканите - мултикултурното гърне

А когато говорим за културата на Балканите, трябва да сме наясно, че тя не познава граници. Общият престои в рамките на Османската империя до такава степен е омесил нещата, че ние редовно ползваме турски думи в езика си, спорим чия е дадена народна песен (за която всяка държава има поне по един текст) и си разказваме едни и същи приказки, но с различни имена.

Разбира се, не трябва да пропускаме факторът "Ердоган" и цялата политика на културна (и май не само) експанзия на Турция. В случая обаче не става въпрос за тази експанзия. Едно е да познаваш чуждата култура, друго е да ти я наложат отвън (това, от което хората най-вече се притесняват). Такова нещо е много лесно за предотвратяване и не включва низвергване на една турска песен от учебник за 6-и клас по музика.

Включва изучаването на българската култура - песни, танци, приказки. Много по-лесно е да познаваме собственото си народно творчество, отколкото да мразим чуждото. Това би ни дало основа за развитие и няма да слага предварителни граници с хората, които общуваме.

А и в крайна сметка нещата опират просто до музика, а там има два варианта - да ти хареса или да не ти хареса. Ако трябва да сме честни, има много хубави турски песни. Има също така много хубави руски песни, сръбски, френски, италиански и т.н. Човек само трябва да им уши, за да ги чуе. Всичко е въпрос на личен вкус за музиката.