Все някой трябва да е тийн идол

Онзи ден беше представянето на книгата на популярния влогър Емил Конрад "Какво не ни преподават в училище". На представянето се разрази сериозна опашка от тийнейджъри, които се редяха, за да получат автограф от човека, когото определят като свой идол.

Небивал интерес към премиера на книга

Солидният интерес към книгата хвърли по-възрастната част от социалните мрежи (разбирай тези над 18 г.) в лек потрес. Последваха доста негативни коментари, шеги, бъзици, закачки и откровен хейт. И докато скролвах из различните коментари и се смеех, взех че се замислих малко по-сериозно по темата.

Какво всъщност ни пречи това, че Емил Конрад е постигнал такъв успех сред тийновете с книгата си? Реално погледнато едва ли ще я прочетем. Истината е, че ние не сме таргет на Емил Конрад. Ако едва тези дни сте разбрали кой е той, това едва ли е нещо ненормално, тъй като неговите клипове са ориентирани към тийнейджърите. Сред тях той е популярен, известен, модел на поведение и идол.

Все някой трябва да бъде тийн идол

Защото все някой трябва да бъде. В България влогърството не е толкова популярно, колкото в други държави, и това отличава Емил Конрад, който е нещо като пионер тук. Неговите видеа съответно мотивират много деца (включително моя племенник) да започнат да се занимават с нещо подобно - публикуване на собствените си мисли за важните неща от живота (за един пубер).

И какво лошо има в това? Предпочитам го пред посланията, които дават "певци" като Криско, който е също толкова популярен сред таргета на младежите между 12 и 18 години. Доколкото съм гледал негови клипове, Емил Конрад прави забавни коментари по различни теми, обяснява каква сила е приятелството и т.н. Признавам си, че не съм се заглеждал по-обстойно, но това, което прави, е в пъти по-добро от останалите варианти.

И да, Емил Конрад причинява сериозни опашки и книгата му се изкупува. Защото е добре изграден медиен образ. Приятен външен вид, забавен, смесващ собствената си философия за живота с хумор, достъпен за младата аудитория. И по-важното, той се е таргетирал именно към тази по-млада аудитория, която е известна с това, че е склонна да дава пари по това, което харесва. Типично за тийновете е, че те силно харесват и когато харесват, подкрепят безрезервно. Затова ако сте писали някой по-злобен коментар по адрес на Емил Конрад, има голяма вероятност да ви налазят поне няколко 13-годишни миниони, които да ви обясняват колко сте смотани и злобни.

Децата не четат, сега поне ще пробват

А и нека бъдем честни. Към този момент е твърде малко вероятно да се обърнат към по-стойностна литература, поне не веднага. При повечето деца на тази възраст единственият досег с литературата е този със задължителните за прочит книги за лятото, които така и не се четат изцяло. Затова им трябва нещо леко, забавно, приятно, написано от техен любимец. И това може да е най-стойностната книга, която ще прочетат, но поне ще започнат да четат, което си е малка победа. По-нататък, кой знае. Може пък да решат и да се прехвърлят на Джоузеф Конрад.

Това, че такива опашки се образуват рядко за български писатели, вече е друг проблем и той се числи към една по-възрастна аудитория. И там нещата са по-дълбоки и достойни за отделна тема. А Емил Конрад печели от всички коментари - и положителни, и отрицателни, тъй като само за няколко дни хиляди хора разбраха кой е той. 

Все пак все някой трябва да е тийн идол, защото никой от нас не би се наел с тази роля. Така че - успех! Останалото е просто повод за шеги и бъзици в "Туитър", но там и без това е за друга аудитория.