Седмото издание на международния фестивал за съвременно изкуство във временно защитени пространства започва от 19 юни и тази година присъединява към територията си старата царска гара Казичене

Над 100 артисти от цял свят се включват в тазгодишния форум, който отново се фокусира върху изкуството на социална тематика, създадено за специални места в София - малко използвани или натоварени с особена история къщи, архитектурни паметници или пък сгради, предизвикали обществени дебати.

Сред авторите, които пристигат у нас за Водна кула арт фест 2013, има утвърдени и вече успели имена, но също така млади и дебютиращи творци.

Местата, където те ще влязат и ще променят нашето усещане за тях, освен Водната кула в кв. Лозенец, са още Старата царска гара Казичене, Подземието Сердика на бул. "Мария Луиза", бар "Хамбара" на ул. "Шести септември", Музеят за съвременно изкуство САМСИ и Музеят на социалистическото изкуство. 

Във фестивала ще видим както произведения, създадени с най-традиционните техники - но с концептуален характер, - така и видео творби, пърформанси и инсталации, замислени специално за мястото, където се осъществяват, т.нар. site specific works.

Тази година отново се забелязва силно изразено отношение на творците към околната среда и нашата връзка с нея. Такава е инсталацията на Йохан Уолтър (Дания) "Егей" - видео и звуци, записани на повече от 20 свещени места в различни държави, или пък сред природата. Кадрите показват ритуали, при които сливането със заобикалящата среда се случва чрез звуци и жестове. Така публиката бива накарана

да забрави думите и да "мисли" с езика на подсъзнанието

"Има ли език на съдбата?", пък пита в своя пърформанс "Сирена на живо в София" Лаура Кристин от Италия (19 юни, във Водната кула, след 21 ч.). В своята работа тя изследва моментите, в които странни повторения на знаци или цифри ни карат да се замислим върху въпросите за предопределеността, а най-обикновените предмети придобиват необичайна сила върху психиката ни.

Водната кула в кв. Лозенец е издигната през 1929 г., за да подпомага водоснабдяването в по-високите части на София. Повече за нея - във в. "Строител"

Сред интересните произведения, които изследват предметите, старите къщи и тяхното въздействие върху нашата психика е "Трипо" на Весела Михайлова (България) и Тиаго Мартинс (Португалия). Тандемът показва устройство, чийто дизайн е вдъхновен от детските спомени. То събужда звукова връзка с отминали времена, като гореща линия с миналото, и е

средство, което ни свързва със спомените, скрити в стените,

твърдят авторите. За да разберете какво точно е Трипо и как работи то, трябва да дойдете на място (Водната кула, 19-22 юни), да го изследвате и да намерите точките, в които то се превръща във връзка с миналото.

И връзката с бъдещето ще бъде налична по време на фестивала. Творци като Пол Виербински от Германия, поставят проблемите на научната фантастика и свръхестественото като тема на своите произведения.

Други, като българката от Канада Наталия Петкова, засягат въпроса за условията, при които дори най-сложната човешка дейност като говоренето може да се роботизира.

Политическите протести и демонстрации като неделима тема от настоящето на човечеството също вдъхновяват артистите, по различен начин. Докато Клер Халпин от Ирландия се интересува от гнева в лицата на хората по време на демонстрации, Джон О’Харе (Великобритания) изследва как усещането ни за цветове се влияе от социалната и политическата ни среда.

Част от интериора на Музея за съвременно изкуство САМСИ

Освен вече станалите традиционни за съвременното изкуство средства като инсталацията, пърформанса и хепънинга, някои от участниците в тазгодишния фестивал използват и съвсем нови начини за изразяване - например ходенето пеша. В тази посока работят норвежкият квартет Катрин Констанс Гилснес, Фроде С. Якобсен, Тронд Арни Ванген, Ингеборг Торгерсен, както и българката Радина Стоименова, от чийто пърформанс "Искате ли да се разходите с мен?" (на 20 юни в САМСИ) ще разберем кога, как и защо разходката от точка А до точка Б става произведение на изкуството.

Джос Брегман от Холандия използва друго нетрадиционно средство - говоренето като метафора. На 22 юни в "Хамбара" Брегман ще стане говорещо произведение на изкуството и

ще дискутира темите за европейското съседство

Авторът е превърнал своята къща в село Осеновград, на 30 км от София, в арт резиденция, където самият той се радва на интересни съседи и чудати взаимоотношения.

Темата за изразяването е застъпена и от българина Радомир Данков в неговата интерактивна инсталация "Говори с Ния". Българинът Теодор ЛИХО пък ще покрие фасадата на Музея за съвременно изкуство САМСИ с плътна димна завеса, върху която всеки гост може да напише със светлинни графити своето име или името на любим човек.

На 23 юни фестивалът открива нова дестинация - Царската гара в с. Казичене.

Построена от цар Фердинанд в стила на виенските гари от онова време, някога важна част от връзката на България с Европа, сега гордата сграда се е превърнала в останки на красивото, в руини, вдъхновили артистите от цял свят, които ще се включат с акции и инсталации в нея.

Тази година Водна кула арт фест (WaterTowerArtFest.com), организиран от сдружение ИМЕ и приятели, е част от културния календар на Столичната община и кандидатурата на София за културна столица на Европа през 2019 г. Откриването по традиция е около и във Водната кула в кв. Лозенец, между улиците "Теодосий Търновски" и "Галичица" в София на 19 юни от 18,30 до 22,30 ч.

В следващите дни започват изложения в:
- Музея за съвременно изкуство САМСИ (20 юни, етаж 2) - с многобройни артистични изяви;
- Подземието Сердика (21 юни, под шоурум "Рока" на бул. "Мария Луиза") - с интерактивни инсталации, към които самото пространство предразполага;
- двора на Водната кула (22 юни) - програма с творчески работилници;
- бар "Хамбара" на ул. "Шести септември" - вечерна програма от презентации на артисти;
- старата царска гара в с. Казичене (23 юни) - еднодневна акция с различни инсталации.

Подземието Сердика се превръща в територия на съвременното изкуство на 21 юни