Инфаркт покоси на 81-годишна възраст популярния композитор, автор на едни от най-хубавите български песни. Нека си припомним творчеството му в областта на детската песен, киното и забавната музика

Роден на 30 март 1933 г. в Ямбол, той завършва Българската държавна консерватория (днес Държавна музикална академия "Панчо Владигеров") през 1961 г. в две специалности: дирижиране при проф. Ас. Димитров и композиция при Панчо Владигеров, припомнят от Съюза на българските композитори.

Работил е в Концертна дирекция и като отговорен редактор в БНТ. Преподавал е хармония в Средното сержантско военно музикално училище, филмова музика във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) "Кр. Сарафов", както и в Естрадния отдел на Консерваторията.

От края на 70-те е художествен ръководител на детския хор "Пим пам", които изпълняват неговите десетки песни за деца - като "Робинзон Крузо", "Тон бонбон" и "Отново е Коледа". На възпитаниците му той е известен като Папа.

Формацията се появява на бял свят по време на поредното издание на "Златният Орфей", когато е отличена песента му в чест на първия български космонавт, изпълнена от Михаил Белчев и група деца. На награждаването организаторите на фестивала настояват да обявят името на детския хор и така спонтанно се родило звънкото, оригинално и лесно запомнящо се име "Пим Пам".

Негова е и мелодията към излъчваното от 1969 г. детско тв състезание "Бързи, смели, сръчни".

Автор е на музиката към 120 анимационни филма, сред които отличеният със "Златна палма" в Кан "Женитба" на Слав Бакалов и Румен Петков, поредицата за Чоко и Боко, пълнометражният "Планетата на съкровищата".

Близо 50 са и игралните ленти във филмографията му: "Краят на песента", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Гневно пътуване", "Автостоп", "Като песен", "От нищо нещо".

С режисьора Людмил Кирков работи по филми като "Шведски крале", "Оркестър без име" (с финалната "Оставаме", записана от Маргарита Хранова и Вили Кавалджиев) и "Момчето си отива", откъдето е дуетът между Борис Годжунов и Мими Иванова "Хора и улици".

Творчеството му през годините включва и над 200 забавни песни. Първите му опити в популярната музика са още през 50-те, когато работи с "Джаза на младите".

Започва да пише песни през 60-те години, като първата е "Аз оставам при морето", изпълнена от Емил Димитров. Той е един от първите композитори, които подават ръка на рокгрупите от края на 60-те като "Щурците" и "Сребърните гривни" ("Проксима").

Песента му "Бяла тишина", изпълнена от Георги Минчев, "Щурците" и струнен квартет, печели първа награда на "Златният Орфей" (1967). Отличени на фестивала по-късно са "Земя звезда" (1977), изпята от Богдана Карадочева, и "Звезда в небето", отново с Георги Минчев.

В края на 70-те и през 80-те особено плодотворно е сътрудничеството му с група "Тангра" - с хитове като "Любовта, без която не можем", "Богатство", "Малкият град" (от филма "Оркестър без име") и соловото парче на Чочо Владовски "Безсъние", известна още като "Дон Кихот".

Сред най-популярните му песни от 90-те са: химнът на СДС "Времето е наше", "Отново е Коледа", "Рождество", "Алилуя" (Коледна пиеса).

Писал е и произведения за симфоничен оркестър (Концерт за валдхорна и оркестър от 1961 г., Адажио и фуга по Yesterday и Let it Be на "Бийтълс"), както и камерна музика (Струнен квартет; Рондо за кларинет и пиано; Три пиеси за кларинет; Виртуозни вариации за соло цигулка; Прелюд и фуга за контрабас и пиано).

На "Златният Орфей '97" получава награда за цялостно творчество, а "букет" от хитовете му изпълнява сборна формация: Борис Гуджунов, Мими Иванова, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Недялко Йорданов, Елвира Георгиева, дует "Ритон", Христо Кидиков, Красимир Гюлмезов, Асен Георгиев, Кристина Димитрова, "Трик", Михаил Йончев, Развигор Попов, Жан Шейтанов и др.

През 2013-а Борис Карадимчев отбеляза 80-годишнината си с поредица концерти, а в интервю пред Иван Гарелов разказа за какво не стигат осем десетилетия, защо в кръщелното му пише, че е роден в хангара на военно летище, как е избрал музиката.

И още: с кои звезди на популярната българска музика се работи лесно, има ли бъдеще българската култура, какво е отношението към музиката у нас, какво се е променило в културата след началото на Прехода - и с какво иска да бъде запомнен.