С коцерта си „Вълче време“ в НДК легендите предизвикаха възхищението... и сълзите на няколко поколения

Тримата големи за пореден път доказаха защо са най-великата група, раждала се някога в България.

Красивите гласове на Румен Бояджиев и Константин Цеков покоряваха космически височини, а Иван Лечев се справяше еднакво виртуозно с китарните сола и с цигулката. Общото беше, че и тримата оставиха душата си на сцената и искрено се радваха на това, което се случва около тях.

И всичко това направиха без грам звездомания – толкова естествено и скромно, сякаш за да потвърдят, че когато си голям, нямаш нужда от допълнителна поза за помпане на самочувствието. Изнесоха концерт от приятели за приятели. И наистина, хората в залата тази вечер бяха обединени от една много положителна енергия, идваща от сцената и заразяваща всички наоколо. Нещо като онзи незабравим стих: „Мен ми стига, ти си тук... стига ми, че без звук пак се прегръщаме.“ Като стана дума за звук, дори епизодичните проблеми с него не можаха да помрачат настроението на феновете. Затова пък светлинните ефекти бяха на добре познатото за ФСБ високо ниво.

Силно беше и чувството за приемственост на поколенията – зад ударните пак застанаха синовете на Румен и Косьо – Румен Бояджиев-младши и Стефан Цеков, а в края на сцената се появи и почти 8-месечният син на Иван Лечев, който въобще не се смути нито от шума, нито от аплодиращите го зрители.

На бащи и синове отлично пригласяха и останалите от „разширения състав“ на ФСБ - Борислав Бояджиев – Борчето, Ивайло Звездомиров и Николай Копринков.

Снощи ФСБ изпяха голяма част от парчетата, с които поколения са се влюбвали и живяли. Колкото и да е трудно да събереш в един концерт най-доброто от 38-годишна кариера, Румен, Косьо и Иван успяха да зарадват и почитателите на класики като „Не така“, „Няма как“, „Пак ще се прегърнем“, „Обичам те дотук“, „Заспало зло под камък“, „Вълче време“, „Иде вятър“, „Епизод от романтичен филм“, и феновете на последния им албум „FSB.“ с парчета като „Нищо не взимай с теб“, „Както преди“, „Параграф“.

Кулминацията, разбира се, беше вечният хит „Високо“, за който Румен сподели, че се надяват да се превърне в нещо като химн за съвременните българи, най-вече заради посланията, които текстът му носи. Песента сложи край на основния сетлист, но това не беше достатъчно за хилядите в Зала 1, пеещи с пълно гърло, затова ФСБ завършиха и биса с нея.

А за зрителите остана прекрасният спомен и любимите мелодии, които продължават да се въртят в главата и на следващия ден след концерта. Можем само да си пожелаем да виждаме тримата по-често, а не веднъж годишно, както Иван Лечев още в началото обясни, че са решили да процедират със софийските си концерти. Защото всяка тяхна поява на сцена ни кара да летим „високо, високо, високо... над завист и обида, над дребните сплетни.“

Автор: Свилен Георгиев, Termo.bg