Любопитни факти за изборите за 43-то Народно събрание

На 5 октомври избираме за девети път в най-новата история на България народни представители, като за пети път след 1991 г., 1994 г., 1997 г. и 2013 г. това става предсрочно.

На 23 юли премиерът Пламен Орешарски подаде оставка, която беше последвана от разпускане на парламента на 6 август. Президентът Росен Плевнелиев насрочи избори за 5 октовмри.

Документи за изборите подадоха 22 партии и 7 коалиции, но поради установени нередности Централната избирателна комисия (ЦИК) отказва регистрация на Българска комунистическа партия с председател Донка Спасова, БКП с председател Крум Захариев, Другата България и Българска работническо-селска партия. За участие в изборите се записаха и още 3 независими кандидати за народни представители.

В ЦИК бяха записани общо 774 кандидатски листи и и 6063 кандидати за депутати. На 2 септември в ЦИК са определени поредните номера на партиите и коалициите в бюлетините.

Любопитното в тези избори е, че в общо 500 секции на 10 изборни района експериментално се въвежда и машинно гласуване. То трябва да покаже дали може да се разчита на този метод или хартиената бюлетина е по-добрият вариант.

Другият особено важен момент в тези избори е засилената агитация за преференциален вот. Много от кандидатите правеха кампания в кампанията, надявайки се да изместят водачите.

Според "Института за развитие на публичната среда" общата стойност на публикуваните към 1 октомври договори на партии и коалиции с медии за предизборно отразяване е 3 751 976 лева. Тази сума не включва парите, които партиите са дали за печатни материали, външна реклама, билборди и логистика.

В последните дни преди изборите от ЦИК забраниха публикуването на екзит пол в медиите преди 19.00 часа. Това обаче може да се случва в социалните мрежи.

На изборите право на глас ще имат около 6,6 млн. души.