Една абитуриентска история, която повдига въпроса за човешкото отношение на младите, когато суетата вземе връх

Баловете - време на радост, блясък, суета и крещене на числата от 1 до 12. Скъпи автомобили (най-често взети под наем), скъпи рокли и костюми и много алкохол. Всяка година през месец май ставаме свидетели на този спектакъл. 

И макар балът да е своеобразен празник за влизането на тези деца в света на възрастните, голяма част от тях все още имат детското си мислене и дори и не подозират, как с поведение могат да нанесат щети. И не говорим за пиянските катастрофи, побоища в дискотеки и т.н. Става въпрос за елементарно човешко отношение. 

Голямо впечатление направи един статус на потребителката Весна Видева, който е споделен над 9500 пъти и който повдига именно този въпрос - а отвъд гримовете и скъпите рокли - какво? 

Оставяме самата ѝ публикация да разкаже историята и да предаде емоциите, които предизвиква, поздравяваме Весна за простото човешко отношение, изразяваме радост, че все още има хора, които са готови да помогнат на непознат в кофти ситуация, а коментарите оставяме на вас. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Впоследствие се оказа, че младежът е попитал само един от съучениците си, който е пътувал със семейството си. По-късно обаче Весна се извини заради написаното във "Фейсбук", след като е разбрала, че Кристиан не е питал всички свои съученици, а само един. 

Кристиан е убеден, че ако е питал останалите си съученици, те са щели да го вземат със себе си.

И все пак оставяме публикацията, която трогна толкова много хора в социалните мрежи:

Бал 24.05.2016г. Наблюдаваме момчето със светло синият костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. 

Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е реда. 

Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светло синият костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите.... и си заминават. 
Изпращам ги аз като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със синият костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човека който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа. "Ами не, той е пеша, отива към метрото." 

Викам......МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300....да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам: " Влизай, днеска си с мене". Къде се намира хотела?? Момчето влезе притеснено, ами хотела е след Хемус по бул. Черни връх....викам добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате. 

Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: "Бегай от тука бе, разкарай се". Ейййй, викам, да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични??? 

И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна. За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители, тихо кротко с метрото... без обичайното бибиткане,балони,броене... та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите - просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен,никой не го покани в колите си които бяха взели "Под наем", нали се сещаш... големите гъзари. 

Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха... и к'во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше... миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези с които е учил толкова години се направиха,че не го познават, а аз която дори не го познавах, се радвам, че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората...

Спасихте от дъжда - вашите скъпи дрехи,прически,грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговият бал. Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си... нито веднъж. Честито завършване и успех!