Книга с изключителни снимки показва как съвременните номади се връщат към традиционните каруци, теглени от коне

През 80-те и началото на 90-те във Великобритания възниква едно ново движение. Градски младежи, подтиквани от духа на пънка, анархистичната философия и омразата към Маргарет Тачър, яхват флотилия от очукани стари возила и заменят комфорта на модерния свят за живот, изпълнен с номадска свобода. Наричат ги „ню ейдж травълърс“ (в буквален превод - „пътешественици от новата ера“).

Днешните им наследници изглежда са извели философията още по-далеч и предпочитат да използват традиционните каруци, покрити с чергила и теглени от коне, но не се отказват и от модерните технологии като мобилни телефони, лаптопи и Фейсбук.

В края на 80-те и през 90-те „травълърите“ постоянно са в криминалната хроника – нелегални масови купони, сблъсъци с полицията, наркотици и пренебрежение към законите. За пълен ужас на състоятелните им родители, все повече младежи от средната класа са привлечени от този романтичен, скиталчески живот и от липсата на правила. Парцаливите им конвои кръстосват страната от фестивал на фестивал, от един незаконен бивак на друг, и често предизвикват раздразнението на собствениците на земята и на местните органи на реда.

Въпреки че през последното десетилетие за ню ейдж травълърс се пише малко, движението съвсем не е изчезнало.

Фотографът Иън Маккел, който следва малка група травълъри от над 10 години, публикува изумителната фотокнига „Новите цигани“, очертаваща промените в начина им на живот.

Мнозина са възприели традиционния цигански стил на придвижване и са се отказали от моторизираните превозни средства в полза на каруци, теглени от коне.

Маккел разказва пред anothermag.com: „Всичко започна през 1986-а с моторизираните ню ейдж травълъри, наречени Конвоят на мира. Когато се върнах на празненствата за лятното слънцестоене в Стоунхендж през 2001-а, за моя изненада открих едно ново „племе“, еволюирало до теглени от коне фургони, но и използващо всички модерни технологии – слънчеви батерии, мобилни телефони, лаптопи и, разбира се, Фейсбук. Хареса ми идеята за старото и новото, работещи добре заедно по широкия път. Това е едно лично пътешествие с модерните ню ейдж травълъри. Това, което ги прави интересни за мен е, че нямат дългата история на циганите. Че са избрали да живеят по пътя с конете си и така пазят жива традицията наистина да се пътува и да не се стои на едно място. Те произлизат от нашата култура, така че са като нас, за разлика от традиционните номади, които са с различна кръв.“

Фотографът, по-известен с работата си в света на модата, създава близки връзки с много травълъри – родители, деца, двойки и единаци.Фотографът Иън Маккел

Корицата на книгата „Новите цигани“