Електоралните нагласи у нас се запазват почти без промяна

Относително по-спокойният период за властта изглежда приключва. Няма чувствителни негативни тенденции в общественото мнение, но и положителната инерция от предишните месеци е изчерпана. Явно обезболяващият ефект от наличието на ново правителство отминава, а и скандалите около дълга и министерските смени са оказали своето влияние. Това е едно от заключенията от мартенското изследване на общественото мнение на "Галъп интернешънъл".

То е проведено между 27 февруари и 4 март чрез пряко интервю по домовете сред 1011 души.

Кредитът на доверие се стопи почти напълно

Според данните на "Галъп" доверието в правителството в известна степен губи височина и достига до 28% срещу леко повишаващо се недоверие от 61%. Подобна логика се наблюдава и при парламента - с известно "разтваряне на ножицата" в полза на отрицателните оценки - 17% доверие и 73% недоверие.

Ако преди месец обществото все още оценяваше факта, че успешно е намерена управленска формула, сега то закономерно започва да оценява конкретната работа на правителството.

През март българите са по-скоро оптимисти относно бъдещето на страната, като 20% от запитаните мислят, че страната върву "към по-добро", а 64% - "към по-лошо". Социолозите все още обаче отказват да потвърдят дали това е тенденция или просто моментен ефект, без да имат данните за следващия месец.

Доверие в институциите

Доверието в президентската институция не бележи особени промени, като в последните месеци около една трета декларират доверие, а около 55% - недоверие. Обнадеждаващото е, че стабилни остават стойностите на доверието в банковата система.

Ратифицираният от правителството заем обаче се ползва със сериозно неодобрение. Близо две трети от запитаните отговарят отрицателно на въпрос дали одобряват намеренията за изтегляне на такъв дълг в следващите три години, а само 20% са "за".

Много подобно е разпределението на хората, когато се тества твърдението, че с тегленето на дългове правителството се опитва да си осигури спокойствие (61% се съгласяват, а 18% - не). Няма преобладаващо одобрение по друго тестванато твърдение - "В днешни дни България няма друг избор освен да тегли заеми". 30% казват, че са съгласи, 45% - че не са, а останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят.

Електоралните нагласи си остават почти същите

При електоралните нагласи няма особена промяна. ГЕРБ регистрира лек спад в доверието, като за тях биха гласували 25% от запитаните. БСП запазва относителен дял от около 14,5%. ДПС показва лек спад до 6,3% от анкетираните, както и Реформаторския блок, който е паднал до 4,7%.

Положителен резултат от позицията си в дебата с дълга може би извлича Патриотичният фронт, които са вдигнали потенциалните си избиратели до 4,1% от участвалите в изследването. При евентуални избори сега под бариерата от 4% биха останали АБВ и "Атака", които съответно регистрират резултати от 2% и 1,9%. "България без цензура" съвсем е отпаднала от изследванията, като вече е включена в графата "Други". Няма съществени промени в доверието към различни публични фигури.

Трябва да се обърне внимание обаче, че тези проценти се получават при 100% от запитаните. Ако ги смятаме като евентуални изборни резултати, цифрите биха по-високи. 

Външна политика - Русия или ЕС и НАТО

Виж още: България продължава да обича Русия, но иска в НАТО

Външнополитическите теми продължават да предизвикват много колебание и да показват закономерно ниска информираност. Отвъд това обаче, 50% имат усещането, че конфликтът в Украйна се задълбочава, а 21% са на обратното мнение. Явно, преговорите в Минск не са убедили българите, че кризата в Украйна върви към разрешаване.

И в този месец остава по-скоро негативното принципно отношение към санкциите спрямо Русия " 45% са "против", 21% са "за", а останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят, като от агенцията напомнят, че през различни месеци на миналата година са отчитани подобни стойности.

От "Галъп" подчертават, че проруските сантименти са траен рефлекс на сериозна част от българското общество. Следователно в обществото се регистрира и по-висока тревога по отношение на американски натиск в сравнение с руски натиск върху България. В отминалата година доверието в Русия се движеше на нива от около две пети от българите, а в САЩ - около една четвърт.

В същото време неизменно остава високото доверие към Европейския съюз, като то трайно се движи на нива около 60%. Очаквано, по-сдържано е отношението към НАТО - с нива около една трета положителни оценки.

Геополитическата ориентация на България не е под въпрос. Макар и с някои нюанси Европейският съюз се разглежда като упование за българите. Закономерно, по-различно стоят нещата по отношение на различни други международни фактори.

Източник: "Галъп интернешънъл"