Изследване показва, че политическите настроения в България са по-скоро антизападни, като за това говори отношението към Русия, подкрепата за Башар Асад и скептитизъм към трансатлантическите отношения

"Атака" е най-антизападаната и антиевропейската партия в ЕС. Това пише в доклад на Европейския съвет по външни отношения (ЕCFR), публикуван в петък и озаглавен "Русия, антизападна идеология и партиите в Европа". 

Изследването е основано на анализ на всички общо 252 партии, представени в националните парламенти на държавите от ЕС. Европейският съвет по външни отношения е събрал достатъчно данни, за да класира в четири категории 181 от анализираните политически сили в 22 страни - крайно антизападни, умерено антизападни, умерено прозападни и категорично прозападни.  

То е изготвено на база анализ на мненията на 91 изследователи и водещи журналисти от страните в ЕС. Те са оценявали възгледите на партиите по 12 параграфа – подкрепа за ЕС; за либерализма и секуларизма като европейски ценности; за политиките на сигурността с фокус към НАТО и ЕС; подкрепата за трансатлантическите отношения; свободната търговия и глобализацията; отношенията с Русия; санкциите срещу Кремъл; отношението към Украйна, ; бежанците и миграцията; войната в Сирия; свързаност на партията с Русия. От България са участвали трима души.

Освен водещата позиция на "Атака" сред 30-те най-антизападни, в класацията попадат още цели пет български формации. На 14-о място в списъка е БСП, под №17 е АБВ, №20 - "Патриотичен фронт" (коалицията между НФСБ и ВМРО в предишния парламент, а под №27 е партията на Николай Бареков "Презареди България". 

Изследователите поставят "Атака" редом до Националния фронт на Марин льо Пен във Франция, формацията на Найджъл Фараж във Великобритания, Партията на свободата в Австрия, крайнодесните формации в Словакия и Унгария, Северната лига в Италия и т.н. 

Според класацията дори Гръцката комунистическа партия е една идея по-малко "антизападна" от родните пет партии, заемайки чак 30-то място в подреждането.

Общото между партиите в списъка е, че са против ЕС, отхвърлят свободната търговия и глобализацията, против политическия и социалния либерализъм са и възприемат миграцията от нехристиянски общества като екзистенциална заплаха.

"Крайнодесните формации преобладават в категорията на най-антизападните партии, въпреки че в списъка са и някои леви партии като Българската социалистическа партия, Бившата комунистическа партия на Португалия, както и популистки партии като "Пет звезди" в Италия", се казва в доклада.

С няколко изключения всички 30 най-крайни в отношението си към ЕС формации са в опозиция в държавите си. Примери кои от тях са във властта не са дадени. 

Друга характерна черта на най-антизападните партии е, че поддържат тясна и пряка връзка с Кремъл, настояват за здрави връзки на държавите им с Русия и са "за" отпадане на санкциите среку държавата, наложени заради анексацията на Крим от режима на Владимир Путин, защитават руските интереси. Изключение от това правило правят единствено шведските демократи.  

В класацията на "умерено антизападните партии" България има един представител - ДПС, става ясно още от доклада. В тази част от анализа Движението си прави компания с формации както отляво, така и отдясно. Тук са испанците от "Подемос", но и "Форца Италия" от Апенините. В тази част от класацията партиите приемат част от западните ценности - дали ще е икономическият либерализъм или светския характер и отвореността на обществата зависи от това в кой политически спектър са. В тази категория попадат и немалко "традиционни" европейски партии като Народната партия в Австрия, Социалдемократите от Австрия и Словакия, "Фидес" в Унгария и т.н. 

Според доклада в тази категория формациите също демонстрират предпочитания за по-близки отношения с Русия, като изключение правят две финландски формации, една италианска, една полска и Консервативната народна партия в Естония.

В категорията "умерено прозападни партии" от родните формации попада единствено ГЕРБ. Тук са общо 49 формации, повечето от които са на власт в страните от ЕС. ГЕРБ е в компанията на Британските консерватори, но и на френските и португалските социалисти, германските социалдемократи и още няколко предимно социал-демократически формации.

В тази категория има доста леви формации, които са напълно прозападни с едно единствено изключение - отношението им към взаимодействието с Русия. Като отличителна черта на тези партии е посочено, че те нито подкрепят кремълския дневен ред в Европа, нито се конфронтират с Москва, но промотират по-тесни икономически връзки с Русия. 

"Изцяло прозападните партии" са общо 71 в Европа и сред тях са и най-влиятелните - Германският хистияндемократически съюз, формацията на новия френски президент Еманюел Макрон, социалдемократите в Португалия, социалистите в Испания и много други. 

В анализа към данните, визиращ общата политическа картина в страните от ЕС, България присъства като страна, в която политическата система клони по-скоро към антизападни позиции. В същата категория попадат и държави като Австрия, Гърция, Унгария и Словения. Едно от обясненията на авторите на изследването е икономическото състояние и влиянието на т. нар. "бежански проблем". Въпреки това обаче подкрепата за ЕС у нас е на доста по-високо ниво от страни, в които има антиевропейски настроения. 

Подкрепата за продължаващото управление на Башар Асад в Сирия от страна на България я разделя от останалата част от Европа, пишат още авторите на изследването. 

Други модели на антизападно поведение включват още желанието за по-добри отношения с Русия, опозиция на санкциите срещу Москва, скептитизъм по отношение на трансатлантическите отношения.

Все пак подкрепата за ЕС в България е сравнително силна. Русия има връзки с различни български партии и обществени фигури и опитите за влияние са документирани. Но, за разлика от Унгария , премиерът Бойко Борисов се опитва да сдържа руското влияние, което понякога го вкарва в спорове с бизнес елити.

"Решението на България да откаже на Русия достъп до въздушното си пространство за операциите на Москва в Сирия през 2015 г. потвърждава, че визията  за солидарност и партньорство с НАТО е на първо място", пише още в документа. Авторите обаче допълват: "Но проруските среди в България силно критикуват този подход. Това може да се отрази във вътрешната политика на страната".

Източник: "Клуб Z"