Освен като първия демократично избран президент и лидер на синята опозиция в месеците след Десети ноември, д-р Желю Желев беше известен и като един от малкото истински дисиденти у нас

Когато завършва философия в Софийския университет, Желю Желев работи за кратко като секретар в общинския комитет на Комсомола в родния си край, където го приемат и в редиците на БКП. Членството му в партията обаче не трае дълго...

Виж още: Прощаваме се с д-р Желю Желев

След като през 1961 г. спечелва конкурс, той се връща в София, където е назначен за редовен аспирант към катедра "Философия" в СУ. 

Неговият съратник Петко Симеонов припомня в книгата си "Голямата промяна", че още в дисертацията си "Философското определение на материята и съвременното естествознание" и някои предадени за печат научни статии - като "Критика за Лениновото учение за материята" от 1963 г. - Желю критикува марксистко-ленинската теория, обявявайки се за "пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения".

Желев отпечатва своя дисертационен труд в 200 екземпляра на циклостил

и го разпространява като самиздат сред научната и художествената интелигенция. За тази дейност през 1965 г. е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, нямащ нищо общо с идеологията на партията.

По-късно е уволнен от университета и "по етапен ред" изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Софийското жителство му е временно отнето и той се установява в селото на съпругата си Мария - Грозден, окръг Бургас. 

Там през 1967 г. написва книгата "Фашизмът", която по онова време е озаглавена "Тоталитарната държава". Ръкописа предлага безуспешно в редица издателства, откъдето му го връщат предлога за претрупаност на издателските планове и липса на хартия.

Междувременно книгата се разпространява ръчно, а

Радой Ралин е първият й читател и разпространител

През 1968 г. инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия осуетява подписването на договор за издаването му в Прага.

"Фашизмът", излязъл едва в началото на 80-те, е главният му философски труд, който изправя на нокти апарата на Държавна сигурност и висшите партийни функционери.

Макар никъде да не прави аналогии, Желев привежда документален материал и го организира така, че да стане ясно: между нацистката и комунистическата политически системи не само няма съществени разлики, но доколкото ги има, те не са в полза на комунизма.

Дори само заглавията на отделните глави са красноречиви: "Срастване на държавния апарат с партийния", "Тотално обхващане на населението в казионни организации", "Авторитарен начин на мислене с култ към националния водач" и т.н.

Той лансира и схема за разпадането на тоталитарните системи: през военна диктатура към многопартийна либерална демокрация, определяйки

съветската перестройка като възможна алтернатива на военната диктатура

"Фашизмът" е отпечатан в 10-хиляден тираж, от който три седмици след пускането му по книжарниците са иззети около 4000.

Тримата редактори, пряко свързани с пускането на книгата от изд. "Народна младеж", са уволнени; тежки партийни наказания получават външният редактор проф. Иван Славов и рецензентите проф. Кирил Василев и проф. Николай Генчев.

Разбира се, много ярка репресия срещу една все пак афиширана като "антифашистка" книга не е била възможна... Всичко сторено срещу нея действа като наливане на масло в огъня и

"Фашизмът" придобива статут на легенда

Съответните отдели в ЦК на БКП организират написването на разгромяваща рецензия, подписана от Митрю Янков под заглавие "За научен, марксистко-ленински анализ на фашизма", която излиза в бр. 12 на сп. "Философска мисъл" (1982).

Желев не приема статията, изпраща отворено писмо до редакцията и предупреждава, че ще ги съди.

Междувременно през 1986 г. книгата е високо оценена в Китай, в Академията за западна философска и социологическа литература, и също е била пред издаване.

Държавна сигурност изготвя пребогато досие на Желю Желев

Документирани са дори такива негови изказвания като "има два вида социализъм - научен и реален; научният не е реален, а реалният е ненаучен", "социализмът в България има два етапа - грешки на растежа и растеж на грешките" и други подобни.

Особено внимание е обърнато на статията му "Левски като историческа личност" (1987), в която се говори за социалистическата спекулация с идеите на Апостола на българската свобода. През април-май с.г. в лекции в столичния Дом на киното развива своите "релативистки" теории за развитие на личността.

На открито партийно събрание през декември 1987 г. в централата на Българските професионални съюзи в лекцията "Човекът и неговите личности" Желев прави съпоставка между Ленин и Хитлер, предизвикала бурни реакции. 

Още преди това, през 1980 г. на симпозиум във Велико Търново той критикува развитието на хуманизма в СССР, което води до острата критика на съветските участници.

"По различни поводи и пред различни среди нееднократно изразявал негативното си отношение към социалистическата действителност у нас. Заявявал, че правото на глас се вземало чрез борба, че партията грубо администрирала и че у нас има култ към личността.

Желев подстрекавал чрез свои връзки към реакция младите хора,

на които сега било времето да се борят. Очаквал създаването на ново демократично правителство", пише още в досието му, цитирано в сборника "Шесто управление срещу неформалните организации в България".

Заради неговата опозиционна дейност ДС започва Дело за оперативна разработка (ДОР) под кодовото име "Философ" още през октомври 1983.

През пролетта на 1989 г. Шесто управление предлага на Главно следствено управление да образува срещу Желев предварително производство с цел да го подведе

под чл. 273 на НК - за антидържавна дейност

Само ускорените промени в тогавашния Съветски съюз, Централна Европа и у нас осуетяват съдебния процес...

Последната книга на Желю Желев - "Митове и легенди за българския преход", излезе през септември 2014 от изд. "Сиела".

Желю Желев се включва при сформирането на Обществения комитет за екологична защита на град Русе, основан на 8 март 1988 г., като агитира и привлича членове.

Един от основните организатори е и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (КПГП), в който участват и партийни дисиденти. Става и негов председател.

Желев и КПГП са в центъра на вниманието на западните радиостанции и българските емигрантски организации; той дава редица интервюта по радио "Свободна Европа", "Дойче веле", Би Би Си, радио "Гласът на Америка". Там и в срещи с чужди дипломати той нееднократно декларира, че е

убеден в разпадането на социализма като система

На 19 януари 1989 г. участва в закуската на 12 български дисиденти с френския президент Франсоа Митеран при посещението му в България.

В изказването си на първото общо събрание на КПГП, на 2 ноември 1989 г. в тогавашното кино "Петър Берон", открито лансира идеята си за обединяване на неформалните структури.

Това се случва на 7 декември 1989 г., когато се основава Съюзът на демократичните сили (СДС) и Желев е избран за негов лидер. 

Желю Желев с високоговорител, като оратор на митинг на СДС на Орлов мост, юни 1990 г. (Снимка: стопкадър, БНТ / "Шоуто на Канала")

Седмица по-късно в напрегнатата обстановка около Народното събрание на 14 декември 1989 г., когато е свикан митинг с основно искане да се премахне чл. 1 от конституцията (за ръководната роля на БКП), той успокоява духовете и е смятан за

основен фактор за мирния му завършек - и изобщо за българската нежна революция

В периода до първите демократични избори ръководи делегацията на опозицията на Националната кръгла маса (3 януари -15 май 1990 г.).

На упреците, че думите му за двете страни на кръглата маса са допринесли за поляризирането на обществото и раждането на двуполюсния политически модел, той отговаря задочно във встъпителните си думи към пълните стенографски протоколи от заседанията:

"КМ трябваше по необходимост да има две страни (управляващи и опозиция), защото при друга конфигурация на участниците, тя щеше да се превърне в говорилня и никога нямаше да свърши онази огромна работа по разграждането на тоталитарната система, която тя реално свърши..."

И заключава:  "По-добре е когато проблемите се решават чрез Кръгла маса, а не чрез гражданска война."

По материали от фондация "Д-р Желю Желев"