"Сам" от финландския класик скандализира с откровеността си, а композиторът Ян Сибелиус разпознава в главната героиня собствената си годеница

Интелектуалец на средна възраст е обсебен от любовта си към млада девойка. Психологическата хроника на това чувство е показана като поток на съзнанието, раздвояващо се между надеждата и отчаянието. Фон на тази любовна история е Париж, столицата на свободния творчески дух, счупил рамките на конвенционалното и традицията...

Авторът на "Сам" Юхани Ахо (1861-1921) е първият професионален писател, творил на фински език. Роден e в семейството на пастор и е учил класически езици в университета в Хелзинки. Като писател спечелва уважение в родината си, отрано придобива авторитет и е предложен за Нобелова награда. На фински език се твори от около 1870 г. насетне и в творчеството му може да се проследи преходът от социалния национален реализъм към западноевропейския модернизъм, появил се във Франция в края на XIX век.

От есента на 1889 до лятото на 1890 г. той пребивава в Париж със задачата да изпраща в родината репортажи от Световното изложение. Тъкмо тези месеци във френската столица се оказват преломни за развитието му като писател. Реализмът и натурализмът, които процъфтяват там, оставят ясно доловими следи в неговото творчество и неслучайно той е сравняван със Зола и Гогол. Независимо от това Ахо си остава индивидуалист. Амбициозните му стремежи, подплатени с усилено самоусъвършенстване, го превръщат в стилист с редица последователи сред неговите финландски наследници по перо. 

Запазена марка на финландеца са кратките истории, наречени lastuja, или "тресчици". Подобен характер носят и по-обемните му произведения, каквото е "Сам". По онова време въпросният жанр е популярен, тъй като обемистите романи, разпрострели сюжетите си в хода на цял човешки живот, започват да стават демоде.

"Сам" излиза през 1890 г. и още с появата си прави впечатление като предвестник на модернизма - и наред с това разбунва духовете. Навярно най-любопитната част от историята на творбата е свързана с автобиографичните елементи в сюжета. Още в студентските си години Юхани Ахо се сприятелява с Арвид (1861-1931), един от синовете на семейство Йернефелт, които държат най-известния литературен салон по онова време.

Макар Ахо да е силно привързан към домакинята в техния литературен кръжец, той се увлича и по нейната дъщеря - Айно (1871-1969), от която обаче получава отказ малко преди заминаването си за Париж. Неслучайно в прочувствената изповед на протагониста от "Сам" се откриват подробности от гореизброените действителни събития.

Главният герой, който води повествованието, е мъж с интелектуален и житейски опит, който се влюбва в сестрата на свой приятел. Когато я е видял за пръв път, тя е била малко момиченце, пораснало пред очите му, и когато у нея разцъфва девойката, той осъзнава, че това е жената, за която винаги е жадувал. Между двамата има духовна близост и доверие, но когато мъжът прави опит да разкрие чувствата си, момичето се отдръпва - вероятно заради разликата във възрастта им. Той трябва да замине за Париж, където любовта продължава да подхранва надежди у него, докато не идва стъписваща вест, която го тласва към абсента и бордея...

Години след издаването на творбата именитият финландски композитор Ян Сибелиус (1865-1957) чете произведението и разпознава в героинята Ана своята годеница - Айно Йернефелт. Първоначално той е провокиран да призове Ахо на дуел, но впоследствие се отказва от намерението си.

Встрани от тези пикантни факти, меланхоличният "Сам" представя неизбежния за модерния човек път от спокойната селска идилия на забутаната в ъгъла на Европа Финландия до шумния, мащабен метрополис. Описвайки детайлно и лирично родината паралелно с чуждата действителност, авторът показва както провинциалната ограниченост във Финландия, така и самотата и разочарованието в големия град, на който и северният Хелзинки все повече започва да прилича.

"Сам" представлява една от най-сериозните крачки на финландската литература към форма, наподобяваща вътрешния монолог и потока на съзнанието. Юхани Ахо си разчиства сметките с буржоазните порядки и съумява да шокира читателската аудитория с непристойното по онова време описание на посещение в бордей - прословутия "Мулен Руж". Макар в очите на читателя от XXI век във въпросния епизод да не се случва нищо неморално, откъсът успешно демонстрира стремежа на автора да превърне тривиалните преживелици на отритнатия влюбен в произведение на изкуството. И къде ли би било възможно подобно нещо, ако не в пренаситения със символика Париж?!

Също в превод на Росица Цветкова, с подкрепата на програма "Култура" на ЕС, скоро изд. "Персей" пуска на български и другия известен роман на Ахо - "Юха" (1911), филмиран от режисьора Аки Каурисмаки през 1999 г.

В поредицата им "Световна класика" влизат както нови преводи на автори като Оскар Уайлд, Фр. Скот Фицджералд и Брам Стокър, така и непревеждани досега вечнозелени романи.  До края на май излизат още култовите романи от Бенито Перес Галдос "Тристана" и "Назарин", екранизирани от Луис Бунюел, и "Предсказанието" от Александър Дюма, предистория на "Кралица Марго".