Още с появата на "живи манекени", т.е. момичета, а не кукли, представящи тоалетите, започва и дебатът за прекомерната слабост

В началото на ХХ век се появяват първите професионални модели, наречени "живи манекени", за да се различават от дървените кукли, които се използват за представяне на тоалетите преди това.

В началото те били като движещи се кукли - вдървените движения били норма, както и неподвижният поглед. Един критик от 1910 г. описва "индустриалните усмивки" на тези модели.

На тях им било забранено да говорят, ако не бъдат заговорени. А на въпроса как се казват, отговаряли с името на роклята, която представяли: Радостите на любовта, Първото Да, На крилете на Амур. Трябва да са изглеждали доста странно в луксозните модни салони на Париж, приличайки на одушевени кукли или на говорещи рокли.

Малко след появата на живите модели се стига до революционното премахване на корсета. Силуетът тип "пясъчен часовник" отстъпва място на "цилиндричния" модел тяло. Горе-долу по същото време започва да набира сила и тенденцията жените да водят по-активен живот, да се движат, да танцуват и да спортуват.

Debatat za slabite modeli ne e ot vchera

През 20-те години на ХХ век луксозните магазини в Ню Йорк започват да използват по-слаби модели, докато по-масовите разполагат с момичета във всякакви форми и размери. С времето обаче се стига до стандартизиране на размерите, в тон с все по-голямата стандартизация на масово произвежданото обкело.

В Париж Коко Шанел търси модели със сходни на нейните размери и облича по-пищните манекенки в стегнато бельо, което сплесква формите им.

Британската модистка Люсил използвала асистентка, която била толкова слаба, че създавала у публиката усещане, че "ще се пречупи под тежестта на обилните брокати и плюш и ще се разтвори във въздуха сред облак от луксозни материи". Въпросната манекенка била толкова ненавиждана от публиката, че постоянно била на диета за напълняване.

Modeli ot 20 te

Успоредно с "цилиндричната мода" започват и протестите и опасенията, че по-зрелите жени могат да си навредят с диети и упражнения като търкаляне по пода преди закуска, което се препоръчвало за сплескване на пищните форми.

Някои парижки издания от 20-те запазват умерен тон и успокояват: "Никой не може да носи тоалетите, които се правят за показване. Те са прекалено тесни и нито един простосмъртен не може да ги носи. Самите манекени няма как да седнат, без да ги скъсат."

В крайна сметка стремежът към слабост не е толкова вреден като притискането в корсети, но е ясно, че онзи, комуто прекалената слабост не понася, трябва да агитира за по-обширен стандарт в мерките, пишат още изданията.

Търсенето на андрогинни, слаби момичета достига върха си през 1926 г. След което пресата обявява, че момчешките форми са passé (отживелица).

Kolko slabi tryabva da badat modelite

Един парижки вестник даже твърди, че 200 момичета са загубили работата си заради прекалена слабост.

Истината обаче е, че през 20-те стройното тяло се налага трайно като стандарт, който леко се променя през следващите години. Още по-забавно е, че изискването за по-пестеливи форми тръгва не от модните дизайнери, а от лекарите, които търсят медицински основания за него още преди Първата световна война.

Източник: "Гардиън"