Тънката, но важна разлика между двете понятия

Отново идва това време на годината, когато улиците се изпълват с всевъзможни сергийки и павильончета с плюшени играчки (няма как да не си спомним вица за кардиолога, купуващ "плюшен г*з"), цветя и други форми на подаръци, които влюбените ще си подаряват по случай Свети Валентин! Кога в България започнахме да празнуваме празника на влюбените, не е много ясно, но както всяка година и тази вече е озвучена от недоволни възгласи, защо, аджеба, възприемаме този католически празник.

Защо пък да празнуваме Свети Валентин?

Защо празнуваме католическия празник Свети Валентин? Само един ден в годината ли се обичаме, та толкова шум се вдига? Бива ли едно такова топло чувство да се профанизира до такава степен, че да си подаряваме плюшени сърца и какви ли не други лигави неща? - Все въпроси, които се чуват от различни места (предимно в социалните мрежи). Вероятно и всички те имат резон. По-важният въпрос обаче е друг - "А трябва ли да ни пука?"

Свети Валентин е католически празник, възприет като манна небесна от маркетинга, защото позволява да се продават какви ли не глупости в името на любовта. Затова е и толкова популярен - защото се влагат средства да бъде. Затова и така експанзивно навлиза навсякъде, независимо от религията (освен ако не е радикален ислям, там не си падат по чуждите вмешателства).

Маркетинг му е майката

Иначе казано Свети Валентин отдавна вече не е католически празник. Ако трябва да сме честни, Свети Валентин вече дори не е празник, особено в България. Тук, както и на много други места по света, той е повод. Причина, която ни кара да покажем на половинката и на останалата част от обществото (на което откровено не му пука, но все пак), че обичаме човека до себе си. А поводът е нещо коренно различно от празника.

Ако Свети Валентин беше празник, ние щяхме да отбележим неговия живот, да си спомним за светеца, да го почетем и т.н. Кажете, има ли ваш познат, който би направил подобно нещо? Силно се съмнявам. На Свети Валентин извеждате половинката си (или половинката извежда вас) на романтична вечеря, подарявате си уикенд в спа курорт, правите нещо романтично и накрая завършвате с романтичен секс. Или с някакъв скандал, крясъци и сълзи, но да не си разваляме момента.

Ако някой въобще празнува Свети Валентин, това ще са католическите свещеници и производителите на картички и плюшени играчки. Само те могат да оценят датата като празник, като за първите дори не сме чак толкова сигурни.

Религията няма място тук, това е светски повод

Тук религията е обезценена за сметка на светското значение, на значението за обществото - на повода. Както в социалните мрежи се случва да коментираме и да се интересуваме от определени актуални събития, така и отбелязваме "празници" като този. На Свети Валентин сме официално романтични, на Хелоуин се маскираме и пием с приятели, а на Коледа си подаряваме подаръци и чакаме Дядо Коледа. Това са реално и трите най-големи празника, превърнати в поводи от маркетинга (с условието, че Бъдни вечер си остава истински семеен празник).

Така че, реално погледнато, ако не сте фенове на Свети Валентин, няма причина да ви пука за него. Вярно, множеството влюбени показващи явно колко са привързани един към друг дразнят стомаха и предизвикват пориви за лека агресия, но нищо чак толкова значимо. Ден като всеки друг.

Католическите празници няма да изместят православните, поне не в смисъла на религиозни празници. От нас зависи дали ще спазваме канона и какво ще празнуваме, от никой друг. Така че всичко е в ръцете на тези, които действително се определят  като православни християни. Докато ги има тях, ще има и православни празници. 

Алтернативи за невлюбените

Освен това имате възможност да избирате между още сума други празници - Православната църква почита паметта на Свети Кирил, който на 14 февруари 869 г. умира в Рим. Винаги го има и празникът на лозари, винари и кръчмари Трифон Зарезан. Така че има избор за всеки. Въпросът е празници да има. За всички останали е вторник - ден за леща, тренировки за ръце/гръб, бяло пране и т.н. Въобще поводи да има.