Да ти кажа, скъпи Джеймс, този свят отдавна не е мъжки

Драги Джеймс, "Това е мъжки свят", пееш ти, покъртително вълнуващо. Но да ти кажа, май не си много прав.

Този свят далеч не е толкова мъжки - мисля си го, докато гледам как 5-годишният ми син се щура по футболното игрище по време на платена тренировка, на която го водя два пъти седмично за по един час.

Това, скъпи бащице на соул музиката, е единственото време от седмицата, което той прекарва изцяло с момчета. Децата там са на различна вързаст и той гледа и се учи. Научава например, че не е окей да се глези и че ако полага усилие, печели уважението на другите, на по-големите, на онези неизчерпаеми източници на информация за живота, на нахакани жестове и куул поведение в неговите очи. (Освен това изразходва енергия, диша чист студен въздух и се калява.)

По мое време, скъпи Джеймс, футболът заемаше всяка свободна минута на момчетата, които играеха по дворовете. Сега дворове няма, затова се налага да ги водим на спортни занимания. Те, разбира се, не са единственият му източник на възпитание. Правя каквото мога - не му давам да употребява думи като "женка" и сравнения от типа "държиш се като жена" - защото да си жена не е обидно. Защото жените раждаме и правим мъжете. Тук да ти призная - сипвам наум едно на жената, създала и оформила мъжа до мен. Моята свекърва има сериозна заслуга днес да имам до себе си прекрасен мъж, който дава добър пример на двете си деца. Понеже, отдавна е известно, децата се учат колкото от това, което им говорим, толкова и от действията и от отношенията помежду ни.

Един ден, когато синът ми порасне достатъчно, баща му ще му прочете "Ако" на Ридиард Киплинг, тази най-кратка и изчерпателна програма по мъжество. Но за да може подрастващият да запълни поне веднъж хищната Минута с шейсет секунди спринт - ще трябва да е посещавал и спортни занимания.

А цялата образователна система е против естествената склонност на момчетата към запълване на скучните минути с движение. "Днес той беше лош", докладва ми едно момиченце от детската на сина ми - това не значи, че е удрял или нагрубил някого, а че е тичал и скачал. Колко неправилно е склонността на мъжкия пол към по-буйни занимания да се квалифицира оценъчно няма да обсъждам тук, скъпи Джеймс, че няма да ми стигне време. Отсега знам обаче как ще ми се оплакват учителките в училище, където тичането също се квалифицира като провинение.

В свободното му от ненужно зубрене време аз ще трябва да го водя по организирани спортни занимания. Защото добрата стара игра по дворове и градинки е прекрасна, нужна и полезна, но е напълно безплатна. Местата, на които децата се събираха да играят, изчезнаха като във "Войната на таралежите", когато нуждата от гараж за новата кола на таткото на Дончо се оказа по-важна от игрището на децата. Така изчезнаха градинките, скъпи Джеймс, превърнаха се в гаражи. Така че този свят май е на колите...

В хода на порастването си момиченцата имат пред себе си достатъчно примери за подражание или оттласкване - от майките, през възпитателките и учителките. Момчетата също биват отглеждани и възпитавани от майки и учителки (Мъжете, както казваш ти, правят коли и влакове, и електричество, и пари, с които да купуват неща от други мъже). А за да имат примери на мъжки взаимоотношения, момчетата трябва да общуват с други момчета, тоест бъдат водени на тренировки. Та затова, скъпи Джеймс, си мисля че мъжкият свят се е свил до размерите на оградено и застлано с изкуствена трева игрище, което се посещава в точно регламентирани часове.

Твоята песен е все така покъртително вълнуваща - любима е на участниците по разни състезания за певчески талант, но знаеш ли какво, Джеймс, повечето от тях са жени.