Нощният труд - номер 3 от митовете за работата, в които сме програмирани да вярваме

Мит 3 - работенето през нощта - подхранва вярата, че резултатите са пропорционални на времето, изразходвано за преследване на целта.

Работохолиците често стават негова жертва. Виждаме ги посреднощ и през почивните дни в офиса - отдават всяка възможна минута на работата си. Другите неща в живота като сън, семейство, развлечения, стават второстепенни по важност.

Продължителната работа определено крие опасности. Първо, всички затъпяваме, след като сме прекарали дълго време, решавайки някаква задача. Нужно ни е да се откъснем и да заредим батериите си. Ако не направим това, ентусиазмът и творческите способности отслабват.

Второ, ако придобиете навика да работите до късно, винаги ще мислите, че вечерта или почивните дни са за това, за да се захванете с доклада или писмата. Всички вие прилагате в живота си закона на Паркинсън - работата се разпростира, за да запълни наличното време.

И накрая цената, която мнозина от нас плащат за този тип поведение, е прекалено висока. Нервните разстройства, влошеното здраве, разводът, алкохолизмът и преждевременната смърт - всички тези неща се срещат прекалено често сред онези, които работят на нощен режим.

Мит 4 - Най-добрият начин да се свърши работата е да я свършиш сам

Източник: Майкъл льо Бьоф, "Да работим умно: Как да постигнем повече за по-малко време" (изд. "Наука и изкуство", 1993 г., превод Стоянка Сербезова)