При толкова много стимули, днес скуката би трябвало да е реликва от едно отминало време, но не е така. Защо?

Смайващо е колко са отегчени хората днес. С толкова много неща, които да ни занимават, скуката би трябвало да е реликва от една отминала епоха. Онази, в която липсваха интернет, социалните медии, мултиканалната телевизия, 24-часовото онлайн пазаруване, мултиплексите, игровите конзоли, писането на съобщения и каквито още хиляди възможности имаме днес, за да се забавляваме.

И въпреки купищата пъстри забавления, които са постоянно на наше разположение, ние продължаваме да се отегчаваме. Половината хората се оплакват, че "често се отегчават" у дома или в училище, над 2/3 признават, че изпитват хронична досада на работното място. Отегчени сме от писане и преглеждане на документи, от пътуването до работа, от проточващи се работни срещи.

Телевизията е досадна, както е досаден "Фейсбук" и всички останали социални мрежи. Прекарваме уикендите си на отегчителни партита, гледаме скучни филми или слушаме разсеяно партньора да ни ракзава как е минал денят му. Децата ни са отегчени - отегчени са от училището, от домашните, от задълженията и даже от училищните екскурзии. Има редица обяснения за този феномен.

Всъщност свръхстимулацията съставлява голяма част от проблема

Колкото повече забавления получаваме, от толкова повече забавления се нуждаем, за да се подъдржаме в режим на забавление. Колкото повече запълваме света си с бързо движещи се, високо интензивни, непрестанно променящи се стимулации, толкова по-зависими ставаме от тях и все по-малко възприемчиви към по-бавни стимули.

По тази причина дейности като четене, присъствие на среща, слушане на лекция или учене за изпити ни отегчават - свикнали сме на по-бързи забавления и дразнители.

Днес вниманието ни не се задържа върху нещо по-дълго от това на златна рибка (8 секунди). Ние сме пристрастени съм новото, това произвежда допамин - химикалът, който ни кара да се чувстваме добре и радва мозъка ни.

В момента, когато новият стимул бива забелязан, той престава да е нов и съответно ни отегчава. За да си набавим следващата доза допамин, ние търсим следващия източник на разсейване. Постоянната ни свързаност с екран не е за подценяване.

Живеем във време, в което вълнуващия свят на забавленията е в пръстите ни, а това всъщност е част от проблема

Голяма част от достъпните забавления са свързани с пръстите ни (и скороста, с която сменят изображението на екрана). Прекарваме по-голямата част от работното си време, тракайки по клавиатура. Когато търсим стимулации (гледане на филми, четене на книги, преглеждане на новините, общуване с приятели) чрез интернет или телефоните си, отново използваме екрани и клавиши.

Прекарваме приблизително седем часа дневно пред своите телефони, таблети, компютри или тв екрани.

Всичко това е просто досадно. Вместо да практикуваме разнообразни дейности, които ангажират останалите ни неврални системи (спорт, плетене, рисуване, готвене и пр.), за да се избавим от скуката, ние прибягваме до същата екранно-клавишна схема в остатъка от деня си.

Иронията е, че докато мобилните устройства би трябвало да ни позволяват да запълваме всеки момент и да не скучаем, достъпът до подобно забавление е станал така повторяем и рутинен, че сам по-себе си се е превърнал в източник на скука.

Изследванията сочат, че хроничната скука може да доведе до купища неприятни последици като прекомерно ядене, хазарт, кръшкане от работа или учене, антисоциално поведение, злоупотреба с наркотици, произшествия, рисково поведение и т.н.

За да се избавим от порочния кръг, всъщност имаме нужда от по-малко, а не от повече забавления и постоянни новости.

Източник: "Гардиън"