Ново проучване определя доколко у нас се възприемат сериозно жените в политиката

В България темата за феминизма и правата на жените сякаш минава между другото. Българките са едни от първите жени в Европа с право на глас, те винаги са се трудели наравно с мъжете, а жени са заемали редица висши държавни постове. Но въпреки това скорошно проучване показа, че все още жените у нас получават по-малки възнаграждения, а междувременно всяка четвърта българка е страдала в един или друг момент от домашно насилие. 

Към ден днешен в обществото у нас определени стереотипи все още играят силна роля за възприемането на труда и политиката. Това е един от изводите на национално представително проучване, проведено от Изследователски център "Тренд" сред 1002 души по поръчка на Либералния институт за политически анализи и финансирано от ЮНЕСКО.

Изследването е реализирано в периода между 2 и 8 февруари 2017 г. сред 1002 пълнолетни български граждани. Проучването е проведено "лице в лице" и е представително за пълнолетното население на страната, като в анкетата са тествани основни стереотипи спрямо участието на жените в политиката. 

Общо 22% от анкетираните (35% от мъжете и 10% от жените) смятат, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Над една трета са тези, според които работата на жената е да гледа децата, като на това мнение са половината от мъжете и една четвърт от запитаните жени.

25% от респондентите директно заявяват, че политиката е мъжка професия, като само 1% са на мнение, че политиката е женска работа. Спонтанно съгласилите се с твърдението, че "политиката е за мъже" са 42%. Целите 45% смятат, че е нормално управленските позиции да се заемат от мъже, като за сметка на това 48% не одобряват тази позиция.

31% от българите предпочитат важните държавни решения да се вземат от мъже, но за повече от половината българи полът няма значение. 29% от запитаните са на мнение, че мъжете политици се справят по-добре, като тази позиция е по-застъпена от хората с основно образование. За 53% полът няма пряка връзка с ефективността.

По отношение на твърдението, че "жените нямат необходимите качества, за да бъдат политици", 75% не са съгласни с това твърдение, но 18% го подкрепят. Трябва да имаме предвид, че 1% от извадката отговаря на 55 хил. души, което означава, че 990 000 хил. души смятат, че жените нямат необходимите качества да бъдат политици.

По отношение на твърдението "жените в политиката са подценявани най-вече, защото са жени", то 52% от българите са съгласни, а 39% не са. И тук впечатление прави населеното място – в малките населени места в по-големи дялове са съгласни с това твърдение за разлика от живеещите в столицата и в областните градове, които са по-скоро на обратното мнение.

Според българите основните качества, които са характерни за един мъж политик, са: смелост/решителност (24%), отговорност (10%), професионализъм (8%), а чертите, характерни за жените политици, са съответно –отговорност (12%), смелост/решителност (8%) и емоционалност (7%), като обаче последното е качеството, което за респондентите е в най-малка степен важно за един политик. 

Какво очакват тогава българите от хората на висши държавни длъжности? Според изследването – отговорност, професионализъм и справедливост.

Данните еднозначно показват, че за голяма част от висшите постове полът няма значение, но има и сфери, в които българите държат да бъдат заемани от мъже. Това са основно силови постове. Висши държавни постове, които българите предпочитат да бъдат заети от мъже, са президент (57%), министър на вътрешните работи (68%), министър на външните работи (54%) и министър на отбраната (81%). Няма нито един от тестваните възможности за постове, които българите еднозначно да предпочитат да бъде заеман от жена.