Всяка година Международния ден на театъра 27 март се отбелязва със специално послание от театрален творец с изключителни заслуги за развитието на световния театър. Тази година посланието е от руския режисьор Анатолий Василиев.

Необходим ли е театърът?

Хиляди разочаровани професионалисти и милиони уморени от театъра хора си задават този въпрос.

За какво ни е?

Във времена, когато сцената е толкова незначителна в сравнение с градските площади и държавните земи, където се разиграват истинските трагедии на реалния живот.

Какво е той за нас?

Позлатени балкони, кадифени кресла, мръсни кулиси, измъчени гласове или обратно - черни кутии, зацапани с мръсотия и кръв и пълни с ярост голи тела.

Какво може да ни каже?

Всичко!

Театърът може да ни каже всичко. Как боговете обитават небесата, и как затворниците тънат в подземията, как страстта може да възвисява, и любовта да унищожава, как от добрия човек никой не се нуждае, и как измамата властва, как хората живеят в домовете си, а децата - в бежански лагери, и как се връщат в пустинята, и как се разделят с любимите, театърът може да разкаже за всичко това.

Театър е имало и ще го има завинаги.

. /. * * *

И точно сега, в последните 50 или 70 години, той е наистина необходим. Защото от публичните изкуства само театърът предава думите от уста на уста, погледа от очи в очи, движението от ръка към ръка и от тяло на тяло. Театърът не се нуждае от посредник, за да достигне до хората. Той е прозрачна светлина, която не идва нито от юг, нито от север, нито от изток, нито от запад - той е светлината, която лъчи от всички страни на света, разпознаваема за всяко човешко същество било то враждебно или приятелски настроено към него.

Необходим ни е театър в различни форми.

И въпреки това, измежду многото и различни театрални форми, архаичните форми на театър се явяват като най-необходими. Ритуалният театър не бива да бъде противопоставян на театъра на "цивилизованите" народи. Светската култура се обезличава все повече и т.нар. "културна информация" постепенно заменя и измества простите стойности и възможността за среща с тях.

Днес театърът отворя широко врати. Входът е свободен за всички.

По дяволите всички джаджи и компютри - просто идете на театър, заемете местата в партера и на балконите, вслушайте се в думите, вгледайте се в живите образи! - това е театърът, не го пренебрегвайте, не пропускайте шанса си да участвате в него, увлечени в празния си забързан живот.

Виж още: Защо не трябва да снимаме на театър и опера

Нуждаем се от всеки вид театър.

И само един театър не ни е нужен. Театърът на политическите игри, театърът на политическите машинации, театърът на политиците, театърът на политиката. Театърът, от който нямаме нужда, е театърът на ежедневния терор - индивидуален или колективен, театърът на труповете и кръвта по улиците и площадите, в столиците и в провинциите, сблъсъкът между религиите и етносите.

Източник: Анатолий Василиев (автор) / Ина Божидарова (превод)