Най-добрите дестинации за любителите на шоколада

Облечи си по-широки дрехи (освен ако не си падаш по черния шоколад) и се впусни в сладко пътешествие

Ето нашите девет спирки:

9. Женева (Швейцария)

Женева е дом на някои от най-прочутите производители на бутиков шоколад - "Тойшер", "Ла Мезон дю Какао", "Цог" и "Шоколатри де Берг". Някои, като "Стетлер", "Ауер" и "Шоколатри дю Рон", предлагат туристически обиколки, запознаващи с процеса на изработване на шоколада.

В женевските СПА центрове можеш да се поглезиш с шоколадови процедури. Шоколадът е главен герой и по време на фестивала "Л'Ескалад", провеждан всеки декември и отбелязващ победата над нашественици през 1602 г.

Тогава се прави специален шоколадов котел, пълен с бонбони и зеленчуци от марципан. Ако се чудиш защо точно този съд - легендите разказват, че една смела жителка на Женева метнала котел с гореща супа на главите на вражеските войници и това дало началото на тяхното поражение.

Какво друго да видиш:

Най-добрите часовници в света - "Патек Филип" и "Вашрон Константен" имат музеи в града, тук е и централата на "Ролекс".

Огромният Музей на изкуството и историята е де факто националният музей на Швейцария, чиято колекция е събрала от египетски мумии до "Мислителят" на Роден.

Женевското езеро предлага гледки към района на Женева и извисяващите се Алпи. Прочутият фонтан Же д'О, превърнал се в символ на града. Високата 140 м струя се вижда от цяла Женева.

Музеят в седалището на Червения кръст. Логото на организацията е взаимствано от швейцарското знаме, само че с разменени цветове.

Фотогалерия: Женева в снимки

Старият град е най-чаровната част на Женева, приютила павирани улички, магазини, ресторанти и най-важните исторически забележителности - голямата катедрала и укрепеният градски дворец Мезон Тавел, днес превърнат в музей.

Къде да отседнеш: N’vY Manotel.

8. Сан Карлос де Барилоче (Аржентина)

Ваканционната столица на Патагония се намира в югозападния край на Аржентина, близо до границата с Чили. Барилоче, както го наричат накратко, е любимо място на скиорите, но градът е прочут и с шоколадите си.

Рецептите за приготвянето му са донесени тук от германските и австрийски преселници, основали града в началото на XIX в. Днес главната улица на Барилоче - "Митре", е осеяна с магазини, предлагащи взевъзможни видове шоколад. Най-известните са "Фенолио", "Мамушка", "Ла Абуела Гойе" и "Танте Фрида".

От 1969 г. през юли в града се провежда и фестивал на шоколада. Едно от най-интересните забавления по време на събитието е надбягването на облечени в традиционни носии шоколатиери, сладкари и пекари, които трябва да изминат стотици метри по "Митре", без да разлеят течния шоколад, който носят. Фестивалът включва още представяне на най-голямото шоколадово фондю в света (за 5000 гости), конкурс за шоколадови скулптури и състезание за занаятчийски шоколадови торти.

Какво друго да видиш:

Катедралата.

Гражданският център, в който се помещават библиотека, музей, кметството, пощата, полицейският участък и митниците.

През зимата (наше лято) - ски-пистите в планината Серо Катедрал, а през лятото - плажовете Плая Бонита и Вия Такул.

Многобройните езера и девствените планини в района предлагат отлични условия за разходки.

Къде да отседнеш: Fabula Lake House.

7. Перуджа (Италия)

Градът в Централна Италия е дал на света прочутите бонбони "Бачи" (целувки), произвеждани от компанията "Перуджина". Тя има собствена "Каза дел чоколато" ("Къщата на шоколада"), където посетителите могат да открият всичко, което трябва да знаят за шоколада.

Местният фестивал Eurochocolate е най-голямото шоколадово празненство в Европа. Сладкото събитие привлича около 900 хил. посетители в главния град на региона Умбрия. Тази година фестивалът се провежда от 17 до 26 октомври.

Какво друго да видиш:

Църквите и най-вече катедралата „Сан Лоренцо“.

Палацо дей Приори - сградата на кметството, където се помещават художествени галерии.

Средновековният фонтан Фонтана Маджоре.

Ботаническата градина на Универститета на Перуджа.

Къде да отседнеш: Primavera Mini Hotel.

6. Цюрих (Швейцария)

Цюрих е родното място на гиганта Lindt & Sprüngli. Шоколадите и бонбоните на фирмата са ти добре познати, но ако имаш път до Цюрих, препоръчваме да се запасиш и с шоколадовите пури с ликьор, наречени batons (Williams и Kirsch са най-добри), които са много популярни в Швейцария. Най-подходящото място да го направиш е аутлет магазинът във фабриката на Lindt. А ако предпочиташ горещия шоколад, насочи се към кафенето Schrober в Стария град.

Какво друго да видиш:

Езерото Цюрих.

Старият град с красиви църкви и къщи. Тук е и районът Линденхоф, където първоначално е имало римски замък, а после - императорски дворец на Каролингите.

Музеят на изкуството, събрал голяма колекция с творби на Мунк, Пикасо, Брак.

Къде да отседнеш: Townhouse Boutique Hotel.

5. Антверпен (Белгия)

Местният шоколадов специалитет се нарича "Антверпенски ръце". Бисквитите са наистина с формата на ръка и символизират произхода на името на града. Легендата разказва, че гигантът Антигон режел едната ръка на онези, които отказвали да му платят такса, и я хвърлял в река Шелд. Накрая си намерил майстора в лицето на героя Брабо, който го убил, отрязъл неговата ръка и я метнал в реката. Оттам и името Антверпен - от нидерландското "ханд верпен" (хвърляне на ръка).

Какво друго да видиш:

Къщите от XVI век.

Централната жп гара, завършена през 1905 г.

Катедралата на Дева Мария, завършена през 1518 г., пазеща четири творби на Рубенс.

Гробът му пък е в още по-богато орнаментираната църква "Св. Яков".

Най-старият небостъргач в Европа - 2-етажната Боренторен (Кулата на фермерите), построена през 1932 г.

Кралският музей за изящни изкуства с колекция от творби на Рубенс, Ван Дайк, Тициан.

Футуристичната Съдебна палата.

Къде да отседнеш: Guesthouse Bernardin.

4. Торино (Италия)

През 1560 г., за да отпразнува преместването на столицата на херцогството от Шамбери в Торино, Емануеле Филиберто Савойски символично поднася на града чаша с горещ шоколад, от която се издигала пара. Така започва дългата любовна история между Торино и шоколада, от която се раждат прочути по цял свят специалитети.

А местните майстори определено имат афинитет към иновациите. Тук през XVIII в. е измислен бичерин - гореща напитка с кафе, какао и сметана. В началото на XIX в. започват експерименти с оборудване, което превръща какаото, смесено с ванилия, вода и захар, в твърди калъпи.

Така се появяват шоколадовите бонбони, пралини, трюфели и кремове. А след това - джандуята, първият индивидуално опакован шоколадов бонбон, измислен през 1865 г., когато авторът му смесва какао със специален сорт лешник. Други местни специалитети са алпино (пълен с крем с вкус на ликьор), преферити и фаворити. Днес Торино произвежда почти 40% от италианския шоколад.

Наред с големите индустриални производители "Фереро", "Кафарел" и "Стрельо", традициите поддържат занаятчийски компании, най-известни сред които са "Страта", "Барати и Милано", "Гуидо Гобино" и "Пейрано".

Местният фестивал CioccolaTò (последната десетдневка на ноември) предлага партита, събития, дегустации, изложби и концерти, стриктно придържащи се към шоколадовата тема.

Какво друго да видиш:

Най-високият музей в света - Националният музей на киното, разположен в историческата сграда Моле Антонеляна.

Площадът "Виторио Венето".

Кралският дворец.

Дворецът "Кариняно".

Къде да отседнеш: BB Le Due Matote

3. Грамаду (Бразилия)

Шоколадът, идващ от живописния планински град Грамаду, е прочут в цяла Бразилия и се изнася в много страни. В градчето с население малко над 30 хил. души има повече от 20 производители, кой от кой по-добър.

Какво друго да видиш:

Хортензиите, цъфтящи в късна пролет.

Околните борови гори и езера.

Паркът "Каракол" (на 15-ина километра от града) с водопада Веу де Нойва.

Каньонът Итаимбезиньо.

"Мини Мундо", където ще видиш умалени модели на много световни забележителности: Ватикана, крепостта Тауър в Лондон, Айфеловата кула, замъка Нойшвайнщайн в Бавария и много други.

Планините Гаушо от туристическия влак "Завръщане в миналото".

Катедралата.

Къде да отседнеш: Casa Primavera Bed & Breakfast.

2. Брюж (Белгия)

Второто белгийско предложение е прочуто със средновековната архитектура и каналите си, но разполага и с огромен брой шоколатиери и магазини. Повечето са разположени в централната част на Стария град.

В тукашния Музей на шоколада можеш да си отговориш на въпроси, които всеки фен си задава - шоколадът афродизиак ли е (може би да), вдига ли холестерола (не, точно обратното), прави ли те дебел (не и черният шоколад) и т.н. Ако тези факти са те обнадеждили и успокоили и решиш да се отдадеш на дегустация, препоръчваме магазина "Дюмон".

Намира се в малка тухлена сграда на 400 години, разположена на уличка точно зад централния Пазарен площад. Шоколадът с карамел ще те накара да се разтопиш от удоволствие, пияната вишна (внимавай, с костилка е!) прелива от вкусен ликьор, разновидностите с орехи... пък и всички останали, са просто несравними.

Фестивалът Choco-Laté, провеждан през април, е едно от най-големите ежегодни събития в Брюж.

Какво друго да видиш:

Историческият център е включен в Списъка на ЮНЕСКО със световното наследство. Там е църквата "Дева Мария", чиято тухлена кула се извисява на 122,3 м. Тук се пази скулптурата "Мадоната и младенецът", за която се смята, че е единствената работа на Микеланджело, напуснала Италия, докато авторът е бил жив.

Камбанарията от XIII в. с 48 камбани.

Старата болница "Св. Йоан" от XI в.

Грьонингемузеум с колекция от работи на фламандски и белгийски майстори.

Къде да отседнеш: B&B The Townhouse Luxury Guesthouse.

1. Брюксел (Белгия)

Да, ако търсиш най-добрия шоколад в света, наистина се насочи към Белгия. Няма много страни, чиито шоколатиери имат над 100-годишен опит, чието население поглъща почти по 7 кг шоколад на човек годишно и чиято столица има повече производители на шоколад от който и да било друг град.

Брюксел е не само столица на Европа, но и шоколадовата столица на света. Достатъчно е само да поемеш глътка от въздуха му, за да си доставиш опияняваща доза от сладкия деликатес. Истинският белгийски шоколад задължително съдържа поне 30% какао, смесено със захар и какаово масло. Творенията на брюкселските майстори, които карат ендорфините ти да играят ръченица, обаче са с поне два пъти по-висока концентрация и често стигат до 85% какаово съдържание.

Дори самото споменаване на белгийските гиганти като "Годива", "Нойхаус" и "Леонидас" леко обижда тукашните шоколатиери, които възприемат работата си като изкусен занаят. Най-известният (и най-революционен) сред тях е Пиер Марколини, все още единственият белгийски майстор, който контролира всяка стъпка от процеса - от избора на зърната, през изпичането им, до създаването на изтънчените кутии Grand Cru.

Марколини превърна производството на шоколад в модно ново изкуство. Магазинът му до площад "Гран Саблон" прилича повече на бижутерско ателие, с изцяло черните високи стаи, блестящи стъклени кутии и елегантен персонал в готини костюми. Сред най-вдъховените последователи на Марколини е Лоран Гарбо, създал собствен стил 75% еквадорско-мадагаскарски шоколад с вкусове на пресни плодове, ядки и подправки - турски смокини през лятото, пиемонтски лешници (помниш ли Торино?) през есента.

А ако искаш и сам да се научиш да си приготвяш шоколад, посети уъркшопите на Zaabär, където ще те научат как да разстилаш горещата смес на мраморни маси, да я обработиш така, че да стане лъскава и след това да я навиеш под формата на трюфел или да я излееш в калъп.

За да получиш по-пълна информация за брюкселския шоколад пък, се запиши за тричасовата обиколка с дегустации, организирана от Мелани Сосез (00 32 496 778601), или отиди в Музея на шоколада, който се помещава в къща от края на XVII в.