Конфликтът с третокласник от столично училище отново постави на дневен ред въпроса за агресивното поведение у децата

Една от основните причини за агресивно поведение на едно дете, без значение дали е 3-4-годишно, на 10 или пък е тийнейджър, стоят неудачи във формирането му като личност. Това заяви клиничният психолог Христо Монов, коментирайки поредния случай с агресивно дете, което тероризира съучениците си.

Според психолога най-често агресията е провокирана от неглижиране от страна на семейството, агресия в семейството, агресия в училище към това дете.

Най-често децата агресори са жертва на агресивно поведение. Втората причина са случайно възникнали конфликти или т.нар. „модел на късото съединение“. За съжаление в последно време като тенденция тези случаи зачестяват.

Все повече деца са неспособни да реагират на елементарни конфликтни ситуации по друг начин освен чрез агресивно поведение, т.е. не са научени на друг тип поведение, смята Монов. Да не забравяме, че все пак сме огледална цивилизация. В самата анатомия и физиология на мозъка ни, съществуват т.нар. огледални неврони.

Ние копираме онова поведение, което най-често виждаме. Щом има случаи на спонтанна агресия, това означава, че детето все по-често вижда такъв тип поведение в семейството, в ежедневния си живот и най-вече във виртуалната среда - телевизия, игри или в глобалната мрежа, обясни той. Много чести са случаите на агресия в социалната мрежа, защото там има анонимност. Има и една трета група – деца с определен тип увреждане.

Хиперактивното поведение, често пъти е свързано и с агресивно поведение, което подлежи на друг вид терапия.

За децата с агресивен синдром училището е много неподготвено и много трудно подобен тип деца ще се впишат в масовото училище, ако за тях не се полагат адекватни грижи, което ще рече специалисти да работят с тях, специална подготовка на учителите, които им преподават, специална работа с класа, както и с родителите, защото много често агресивните деца са стигматизирани от родителската общност, която иска тези деца да се махнат, защото тормозят другите.

Ако има трайно проявяване на агресивно поведение от страна на едно дете, то трябва да работи със специалисти. При нас, психолозите, един от първите принципи за помощ е доброволност, т.е. ти трябва да си осъзнал проблема, примерно семейството на това дете да потърси помощ, посочи Христо Монов.

За съжаление в много от случаите колкото и добре да са подготвени училищните психолози, ако ги има, те отговарят за 800 - 1600 деца, което прави работата им невъзможна. Затова не е зле да се помисли за повече такива специалисти в училище.

Според Христо Монов преодоляването на едно крайно агресивно поведение изисква много дълъг период и то не само работа с детето, а работа със семейството. Има го и другото – никой няма да си признае, че неговото дете е агресивно, че то е виновно за конфликтите в училище и причинява на другите болка и психично страдание, тъй като всяко дете за всеки нормален човек е най-ценното.

Затова трябва да има работа със семейството, работа с класа, защото децата много бързо се организират срещу онези, които трайно проявяват агресивно поведение и започват да им връщат и конфликтът, вместо да се реши, се задълбочава.

Монов каза също, че хората трябва да приемат, че и най-малкото отклонение от поведението в детска възраст е симптом за нещо случващо се с това дете. Най-вече родителите трябва да действат, защото то не е агресивно само на улицата, а и в семейството спрямо по-малките или дори спрямо родителите си понякога.

Затова както се загрижват, когато вдигне температура и киха и го водят на лекар, така и ако се забележи агресивно поведение, трябва като родители да потърсят помощ при съответните специалисти.

Ако родителите откажат такава помощ, според д-р Монов, има Закон за закрила на детето, когато родителите проявяват нехайство относно поведението на детето си, тези деца се определят като деца в риск и институциите имат права да принудят семейството да се загрижи.

Ако то не желае и влезе в разпра с институциите и започне да им пречи, дори може да се стигне до там детето да бъде изведено от семейството, за да бъдат приложени такива мерки за закрила, които да му помогнат да преодолее проблемите в поведението си.

Източник: "Дарик"