Размислите на един любител на музиката върху музикалния бизнес в България

Следните думи изразяват личното ми мнение на потребител на музикална култура в България. На човек, който цени и обича музиката и държи на качеството ѝ, независимо от стила. И по-важното, думите ми изразяват гнева на човек, който не понася бълвочи.

Скандали и размяна на реплики

От няколко дни насам в публичното се е разразил грандиозен (за нашите ширини) спор относно музикалната сцена. Първо изпълнителката Рут Колева обвини продуцентката Саня Армутлиева, че ограбва парите на българските музиканти, заедно с останалите членове в ръководството на "Музикаутор" и ПРОФОН. После Армутлиева отговори остро, намеквайки, че си правят пиар на неин гръб, после имаше ответна атака, в която се споменаваше за някакви 10 милиона на ПРОФОН в КТБ... И стана една мътна и кървава. Няма как да не сте забелязали целия цирк.

Работа на парче

Едва ли има нужда да убеждавам някого, че нещо на българската музика ѝ куца. Не само на подопечната на Армутлиева продуцентска къща, а в целия така наречен музикален бизнес в България. Истината е, че повечето популярни изпълнители в момента работят на парче, опитвайки да създадат само сезонен хит, нещо временно, което да се върти по дискотеките и да прави оборот по телевизии и радиа до втръсване.

Виж още: 18 песни, които завладяха радиоефира през 2014 г.

Парчета. Това е най-точното определение за тях. Нещо скалъпено набързо, парче от нещо, което би било музика, ако беше поработено върху него. Там е големият проблем. Защото хора като Саня Армутлива говорят за музикален бизнес, но забравят нещо съществено важно - музиката.

Копираме от Запада, ама предимно лошите неща

Моделът е копиране на Запада. Там нещата се правят така. Ама не точно. Да, и големите западни музикални компании ни заливат с не особено качествена продукция, но там поне малко се стараят нещата им да не звучат като въздух, изкаран през дебело черво. Защото на запад знаят как се правят звезди и, че за това е нужно време, усилия и пари. И там го има порочното изстискване на музиканти, докато носят приходи. И там има експлоатация. Но там мениджърите знаят как се изгражда цялостен продукт. Инвестира се в изпълнителите: поведение, визия, стил и не на последно място - песни.

Знаем лафа - от всяко дърво не става свирка. Така е. Както от всеки, който желае да пее, не става певец, така и от всяка песен не става хит. А тук сякаш точно това е формулата.

Колко от популярните за сезона парчета, ще останат и след 10 години?

Помислете. Колко от популярните за сезона български песни ще останат значими и след години? В крайна сметка не е ли това един от маркерите за качествената музика - дори след 10 години да си го пуснеш и да звучи добре. А какво имаме сега - Много на брой твърде подобно звучащи изпълнители и още по-еднакво звучащи песни.

Все още си спомням с ужас летния хит на Ангел, Мойсей, Pavell, Venci Venc и Dexter - "Къде си, брат". Безсмислен текст върху безсмислен бийт с тъпа мелодия и нелеп припев. Криско и неговите произведения са коментирани много пъти и е безсмислено вече да се обръщаме към този набор от звуци, който представителите на музикалния бизнес така настървено настояват да наричаме музика. А подобни парчета не са едно и две.

Продукти по конвейера

И какво правят музикалните компании с такива музикални продукти? Щом бъдат представени на аудиторията, песни като тези се въртят докато в крайна сметка не се забият в главата на крайния потребител. Така в крайна сметка имаме много гадна музика, въртяща се непрестанно по различните музикални телевизии и радиа, както и различни дискотеки, барове и кафенца. Това е музикалният ни бизнес.

Така че, когато Саня Армутлиева и Рут Колева си говорят за музикален бизнес през медиите, остава някакво леко неприятно усещане в устата, на гнило. Защото може и иначе. 

Голяма част от популярните ни изпълнители са наистина добри, имат страхотни гласове и могат да се превърнат в изпълнители с класа. Периодично се появяват качествени песни, но те са по-скоро дело на нечий талант, а не толкова на усилията на музикалните компании. Но не се инвестира в тези таланти, не се работи в търсене на възможно най-добрия продукт. А нали в крайна сметка това би трябвало да е целта на музикалния бизнес - да предлага максимално качествен продукт, а не да набива тъпи парчета в главите на публиката.

А може и иначе

Защото наистина може и иначе. И примери има. Дали ще се сетим за Jeremy?, чиято песен Fake Fruits вече се върти по балканския клон на MTV. Или пък ще си припомним за една от най-качествените български тежки банди Odd Crew, които изпипват всеки свой албум до максимална степен качеството, а сега им предстои да запишат в студио от световна класа, направиха концерти из цяла Европа. Да не говорим, че от няколко години музиката им се разпространява в САЩ, като междувременно със своето рок училище момчетата се грижат и за новата генерация музиканти.

Та може и иначе. И преди да тръгнем да правим някакви форми на музикален бизнес, нека започнем да правим първо музика.