Новият "Гняв срещу машините" е лицемерен и няма да спре технологичния прогрес и промените в света

Вчера попаднах на поредния сълзлив текст за това как в близкото бъдеще децата няма да припознават методите за забавление от нашето детство, няма да играят на "Не се сърди човече" в хартиената му форма, а ще го искат на таблет и т.н. 

Това далеч не е първият подобен текст, който виждам. Адски много са и карикатурите, които показват как технологиите изместват познатия ни досега живот. В тях всички сме роботизирани, впили погледи в екраните и отказващи всякакви други форми на забавление и комуникация. 

Четейки и гледайки подобни неща у нас сякаш трябва да остане усещането, че трябва да докажем останалата ни човечност, като захвърлим технологията и отидем да берем цветенца, да рисуваме с тебешир по асфалта и да прегръщаме дървета. Не че има нещо лошо в някоя от тези дейности, комуто е угодно, да ги върши. Но нека не преиграваме.

Това перманентно оплакване от технологии и социални мрежи и роботизиране става най-често през модерния ни смартфон или таблет в същите социални мрежи, срещу които се изразява този правдив гняв. И пропускаме това, което най-вече технологиите правят - събират ни. 

Виж още: Старомодните деца в епохата на "Фейсбук"​

Този повик към онова светло минало, което си спомняме, сякаш пропуска този важен момент. Вече приятелите в други държави не са толкова далеч и можем да се чуем с тях спокойно, без да мислим за чудовищната сметка, която ще се натрупа. 

Вече можем да видим и чуем баба си на село, тъй като сме се погрижили да ѝ вземем таблет и да я обучим (с много усилия) да борави със Skype, за да можем да се чуваме от време на време. 

Вече можем да достигаме до всяка точка на света за секунди, да получаваме информация, да произвеждаме сами информация, да създаваме новини дори. Социалните мрежи отдавна надскочиха капацитета си на отделни групи приятели. Вече сме в ерата на социалните медии, в които всеки обикновен човек е на крачка от това да бъде известен и успял.

Дали действително има зомбита, които не откъсват очи от екрана? Вероятно. Далеч обаче не са толкова, колкото си мислим. И вероятно търсят разбирането, което не получават в средата около себе си. И въпросът е, че това е техен избор. Щом се чувстват добре... 

Светът, останал без край, без граница, която авантюристичните умове да преминат, е лишен от развитие. Именно там идват технологиите и виртуалните реалности - да ни дадат нови полета за откриване и завладяване. Това е просто част от човешата душевност - да търси новото и несигурното, за да го покори и подчини на себе си.

Останалите просто включваме смартфона в модерния начин за забавления, като извор на аргументи за спор на по бира, като начин да запазим момента в селфи, като просто още един инструмент. Дали има такива, които празнуват само заради идеята от снимката, която ще им донесе лайкове? Сигурно. Сигурно дори са доста. 

Да, фалшът, идващ заедно с новите технологии е много. Но той зависи само и единствено от нас самите. Не от социалните мрежи и смартфоните. Не е виновен атомът за атомната бомба, нали така. 

Видео: Как социалните мрежи ни правят по-самотни

Истината е, че технологиите ни носят удобство. Позволяват ни да избегнем всички онези спънки, които тези преди нас са изпитвали. Позволяват ни да можем повече, да искаме повече. Да се развиваме. Да откриваме това, което допреди само няколко години мислехме за невъзможно. Мисията невъзможна вече не е толкова невъзможна. 

Светът се променя. И технологиите вече са неизменна част от него независимо дали го искаме, или не. Децата, които идват след нас, ще живеят в различен свят от този, в който ние сме израснали. Както и ние сме израснали в свят, различен от този на бащите ни. Това е просто логиката на социалния прогрес. 

И единственото смислено нещо, което можем да направим, е да се погрижим децата ни да извлекат максимума от положителните страни, които технологиите дават, като същевременно им дадем урок за опасностите от тях. Защото светът се променя и ние ще се променим с него. Задачата ни е промяната да бъде към по-добро.