Новият 3D проект на Вим Вендерс имаше премиера на Берлинале миналия месец, а сега е в програмата на София филм фест

"Ако сградите можеха да говорят, какво биха казали за нас?" - този въпрос вълнува шестима именити съвременни режисьори: Вим Вендерс, Михаел Главогер, Михаел Мадсен, Робърт Редфорд, Маргарет Олин и Карим Айнуз, които са си поставили за цел да ни разведат из шест емблематични и много различни сгради.

В съвместния си 3D филм (с прожекция тази неделя, 16 март, в Дома на киното от 18 ч.) те показават не просто шест архитектурни шедьовъра - желанието на авторите е да ги представят като огледало, в което се оглеждат културата и обществото; като стожери, които бдят над колективната ни памет.

Вим Вендерс, който инициира този проект, ни кани в дома на Берлинската филхармония (Berliner Philharmoniker).

Емблематичната сграда, която получава аплодимсенти още при откриването си в 1963 г. заради експерименталната сцена, поставена в центъра на залата и оградена отвсякъде от публика, е представена чрез женски глас. Той ни разказва за удоволствието да посрещаш толкова посетители, показва ни възможно най-потайните кътчета и споделя как за няколко месеца след построяването на Берлинската стена остава в ничия земя.

Михаел Главогер ни води на "Невски проспект" в Санкт Петербург. На една от най-красивите улици в света се е разпростряла Националната библиотека на Русия (NLR.ru). Сякаш застинала във времето, библиотеката приютява мислите на световните класици. Докато камерата показва служителки по пантофи, мъжки глас цитира на руски оригинални текстове от Достоевски и Иван Гончаров.

Изборът на датчанина Михаел Мадсен пада върху най-хуманния затвор в света. Късометражният филм започва с признание: "Аз съм огромна, аз съм висока... Аз съм тази, заради която това място е високоохраняван затвор", споделя стената, която огражда затвора "Халден". Зад нея съществува истинско селище, оборудвано с кухня, училище, магазин, работни места, градини, гора. Килиите, доближаващи се повече до представата ни за гарсониера, имат достъп до двора чрез големи френски прозорци.

От Норвегия продължаваме към Сан Диего, щата Калифорния, където Робърт Редфорд разказва за една от най-емблематичните сгради на Западното крайбрежие. Институтът по биология "Солк" (Salk.edu) отваря врати през 1960 г. и оттогава не спира да печели архитектурни награди, като последната е от 1992-ра по случай четвъртвековния юбилей на Американския институт на архитектите.

Самият Редфорд разказва, че се е спрял именно на нея, защото "има душа и ни говори по различен начин". Камерата на Ед Лакман показва изяществото й, а представата, която внушава, е за геометрични ангелски крила, отворени в безкрая между небето и океана.

В петия филм от омнибуса се връщаме в Норвегия, в един от пристанищните квартали на Осло - квартал на имигранти, на пристигащи и заминаващи, на разбити сърца и надежди за ново начало.

Там, на ръба на фиорда, е построена Операта на Осло (Operaen.no) - "Бяла къща", както нарича себе си самата тя, докато ние не прекрачим прага й, не я напълним, не започнем да я третираме като катедрала на културата. Маргарет Олин показва как ние, хората, сме душата на сградите и им вдъхваме живот.

Сградата, оприличавана на айсберг, е проектирана от местно архитектурно студио, отваря през 2008 г. и оттогава насам се слави като една от най-големите туристически атракции на норвежката столица, както се вижда и от този клип на официалния пътеводител Visit Oslo.

Бразилският режисьор Карим Айнуз завършва филма с културния център "Помпиду" (Le Centre Pompidou) в Париж. Началните кадри показват френската столица от птичи поглед и все още спяща, докато мъжки глас ни разказва историята на центъра. Веднага след откриването му през 1977 г. парижани го оприличават на стъклена готическа катедрала...

Инициатор и изпълнителен продуцент на този 3D филм е Вим Вендерс. Той започва да твори с новата технология през 2011 г., когато снима документалния филм "Пина", посветен на прочутата немска хореографка Пина Бауш.

Идеята за омнибуса се заражда, след като Вендерс режисира късометражния филм "Ако сградите можеха да говорят" (If Buildings Could Talk), показан на Венецианското биенале на архитектурата в 2010 г.

Премиерата на "Катедрали на културата 3D" беше на тазгодишното Берлинале, а на София филм фест го представя продуцентът Ервин Шмит, работил заедно с Вим Вендерс и по "Пина".