Резултати от новото проучване на "Алфа рисърч" за доверието в политиците, оценката за важността на правителствените политики и електоралните нагласи през юни

След месеци застой електоралната картина проявява макар и малки признаци на промени. ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, но БСП бележи лек ръст, както и националистическите формации. Реформаторският блок (РБ) започва да губи енергията от участието си във властта и се отмества леко надолу. ДПС е под обичайните си нива за социологически проучвания, но още не е ясно дали избирателите просто се въздържат от изразяване на позиции, или част от тях се преориентират към новата партия ДОСТ.

Това е един от изводите на "Алфа рисърч" на база резултатите от регулярното им тримесечно проучване на общественото мнение, осъществено между 8 и 14 юни. Ето още някои тенденциите, очертани от социолозите:

- Продължаваща криза на доверието към основните държавни институции. В политически план тя разширява "хранителната среда" за популистки послания, насочени срещу представителната демокрация, а в ежедневието, при конфликтни ситуации, мотивира хората априори да пренебрегват както позициите, така и усилията на институциите за решаване на даден проблем.

- Висок интерес към президентските избори - около 59% възнамеряват да участват в тях. Липсата на официални кандидати обаче, едва три месеца преди тяхното провеждане, руши образа на независимост и самостоятелност на тази институция, както и нейната тежест при действия в кризисни ситуации.

- Макар и да е още много рано за каквито и да било политически прогнози във връзка с президентските избори, особено при отсъствието на кандидати, може да се твърди, че ако всяка партия издигне свой кандидат, резултатите ще са близки до вота за парламент. При наличието на различни обединения обаче и евентуално въвличане на референдумите като фактор в президентската битка, може да се очаква и разбъркване на картите.

- Позитивни оценки за действията на правителството по диверсификация източниците на газ, усвояването на еврофондовете, инфраструктурните проекти и борбата с контрабандата. Те обаче са съпроводени от ръст в критичните оценки за коалиционните взаимоотношения сред симпатизантите на РБ, ПФ, АБВ, а макар и по-слабо - сред привържениците на ГЕРБ. Така за първи път спадът в рейтинга на правителството идва не "отвън", от недоволни социални групи, а "отвътре" и се дължи на изцяло политически фактори.

- Оценката за членовете на кабинета откроява като най-успешни регионалния министър Лиляна Павлова и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Първата запазва одобрението си, но трупа и негативи заради увеличената цена на винетките и качеството на някои строежи, поради което отстъпва на Дончев лидерството в общата йерархия.

- Позитивен ръст регистрират също министрите Вежди Рашидов, Красен Кралев, Ивелина Василева и Даниел Митов, които по-слабо, но устойчиво се ползват с положителен баланс в оценките.

- Специфична група оформят няколко министри с тежки ресори, натоварени със силни очаквания, разнопосочни интереси и респективно - акумулиращи по-високо обществено недоволство. Сред тези членове на кабинета са финансовият Владислав Горанов, здравният Петър Москов, вътрешният Румяна Бъчварова, икономическият Божидар Лукарски, образователният Меглена Кунева.

- Останалите около 10-ина министри също се ползват с преобладаващо отрицателни оценки, но поради по-слабата им разпознаваемост или специфичност на ресорите им, те не привличат силно общественото внимание.

- Бойко Борисов запазва позицията си на най-одобряван партиен лидер, а премиерският му рейтинг (32%) е близък до края на двегодишния период от първото му правителство. Неочаквано силно, предвид електоралния потенциал на социалистите, стартира новият лидер на БСП Корнелия Нинова (18%). С позициите си по вота на българите в чужбина лидерите на ПФ поляризират силно общественото мнение, а водачите на РБ остават с ниска подкрепа.

Източник: "Алфа рисърч"