От обществените институции на най-голяма подкрепа се радва БНТ
На дъното по обществено доверие сред държавните институции продължава да бъде съдебната власт (съд и следствие - по 8%, прокуратура - 6%). Аналогично е и отношението към БНБ (9%), показват последните данни на "Алфа Рисърч", проведено в периода 7-13 юни 2015 г. сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна.
Доверие в институциите
С действията си по казуса КТБ централната банка срина дълго трупания си капитал на доверие и вече една година не може да го възстанови.
Малко по-високо е доверието към полицията (18%) и армията (19%), но и при тях трендът е негативен.
Единствените обществени институции, при които доверието доминира над недоверието са БНТ (52%), БНР (48%) и Българската православна църква (35%).
Липса на възможности за работа, обезлюдяване на регионите и лоша инфраструктура са най-големите проблеми в българските общини, четири месеца преди местните избори. Продължаващата емиграция на хората в активна трудова възраст към големите градове и чужбина променя рязко икономическата и социална картина в регионите, увеличава рисковете от битова престъпност, пълзяща гетовизация и контролиран вот.
Доверието в основните държавни институции остава в рамките на регистрираните през последните години ниски граници. Парламентът продължава да е институцията с най-нисък рейтинг (10% доверие срещу 52% недоверие).
Поредица от събития през последните месеци като планираното повишение цените на тока, дискутираните реформи в здравеопазването и пенсионната система, конфликтите в ромски махали и дебатите около съдебната реформа повишават социалното напрежение, критичността и разочарованието от ефективността на изпълнителната власт. В резултат, цялостната оценка за дейността на правителството бележи лек спад спрямо април (20% одобрение срещу 41% неодобрение).
Виж още: "Алфа Рисърч": Борисов печели доверие, ГЕРБ - не
Изборни нагласи
Според 55% от имащите право на вот инициираният от президента референдум за изборните правила може да донесе позитивни промени в излъчването и контрола над народните избраници. Приблизително толкова е и делът на хората, които възнамеряват да участват във всенародното допитване.
"Това означава, че сме на границата за валидност на референдума. Оттук нататък от партийната мобилизация и гражданската активност ще зависи дали ще се промени настоящото статукво в изборния процес", отбелязват социолозите.
Липса на възможности за работа, обезлюдяване на регионите и лоша инфраструктура са най-големите проблеми в българските общини, четири месеца преди местните избори. Продължаващата емиграция на хората в активна трудова възраст към големите градове и чужбина променя рязко икономическата и социална картина в регионите, увеличава рисковете от битова престъпност, пълзяща гетовизация и контролиран вот.
Ако изборите бяха следващата неделя, парламентарно представените партии биха запазили в общи линии подкрепата, с която влязоха в 43-то Народно събрание.
От началото на годината ГЕРБ бележи постепенен лек спад, но остава първа политическа сила с 21.9% подкрепа. БСП излиза от най-ниската си точка и реализира символичен ръст до 11.5%, ДПС запазва устойчиви позиции със 7,3%.
Двойствената позиция, която заемат Патриотичният фронт и АБВ - едновременно на участници и критици на правителството, очевидно им носи известни бонуси, отбелязват от агенцията. Патриотите достигат електорално Реформаторския блок, който е в застой - и двете партии имат по 5,7% подкрепа. АБВ нараства до 3,5% и така изпреварва "Атака", която има 3,2 на сто подкрепа, сочат данните.
Електоралната картина на местните избори, обаче, поради съчетанието от мажоритарен вот и местни специфики, може да се окаже много по-различна от парламентарната. Впоследствие, завоюваните от партиите позиции в местната власт са в състояние да повлияят върху тежестта и дългосрочната им политика в национален план.
Източник: "Алфа Рисърч"
0 Коментара
Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook