Те са актуални заради филми като "Хензел и Гретел: Ловци на вещици", "Прелестни създания" и премиерния "Оз: Великият и могъщият". В американския град Салем обаче вещиците далеч не са фентъзи сюжет...

Салем, щата Масачузетс, се прочу благодарение на един позорен исторически факт, пресъздаден в съвременността от драматурга Артър Милър.

И сега градчето с близо 50 хил. жители, където основната индустрия е туризмът, омагьосва хиляди пришълци в музея на вещиците и други атракции, които пазят спомена за трагичните събития от 1692 г. Кулминацията е през октомври, когато е празникът на града, естествено, в Деня на Вси светии - Хелоуин.

Улица до старата общинска сграда в Салем, където в края на XVII век били съдени "салемските вещици"

Все още се спори какво е причинило преди три столетия истерията около вещиците в строго религиозна общност от заселници на новия континент. Събитията са екранизирани с потресаваща автентичност във филма "Лов на вещици" (The Crucible), по едноименната пиеса на Артър Милър от 1953 г. - по bTV Cinema в полунощ на 15 срещу 16 март.

Драматургът е и автор на сценария, номиниран за "Оскар", а в главната роля е Уинона Райдър. Нейната героиня е загубила невинността си в обятията на женен мъж (Даниел Дей Луис) и желае единствено смъртта на съпругата му (Джоан Алън, с номинация за "Оскар" като поддържаща актриса) - заради което я набеждава за вещица...

Истинската история на салемските вещици започва в началото на зимата през 1691-ва. Младите девойки от градчето се събирали на седенки и с интерес слушали африкански приказки за вуду-магии.

Робинята Титюба, наполовина индианка, наполовина негърка, била сладкодумен разказвач и скоро момичетата поискали сами да опитат някои магии. Една от тях дори направила импровизирана кристална топка от яйчен белтък в чаша вода. Но какъв бил ужасът й, когато, надничайки с надежда да види бъдещия си жених, девойката различила очертанията на ковчег.

Разкъсвани между страха от Божие наказание и сънищата, които ги нападали след страховитите истории на Титюба, девойките започнали да страдат от припадъци и странни видения, които ги докарвали до истерия. Местният свещеник заявил на смаяните им родители, че момичетата са обладани от Дявола. 

Първите "заболели" били все тийнейджърки на възраст между 12 и 18 години. В уплахата си те назовали няколко "слугини на лукавия", които уж ги принуждавали да му служат.

Оттам нататък "ловът на вещици" взел размерите на епидемия. Всеки можел да "издаде" своя съсед и да получи като награда за усърдието си неговия имот. "Смърт" - гласяла присъдата за магьосничество според религиозните предписания. За половин година били арестувани над 150 души, вкл. 4-годишно момиченце. Двайсет от тях били екзекутирани.

Когато обаче сред обвиняемите попаднали имената на властимащи и с авторитет, върху "кампанията" паднала сянка на съмнение. Освободените получили писмени извинения и в продължение на 20 години управата на щата изплащала обезщетения на семействата на жертвите.

Надгробен камък на "салемска вещица", обесена през 1692 г. - една от 20-ината жертви на лова на вещици в градчето в щата Масачузетс, където е съхранено второто най-старо гробище в САЩ