Според български евродепутати докладът от наблюдението на Европейската комисия върху съдебната ни система и вътрешната политика се използва предимно за вътрешнополитически битки

След като вчера група български евродепутати от БСП, ГЕРБ и ДПС, подкрепени от колеги от ПЕС, ЕНП и АЛДЕ се опитаха да убедят Европейската комисия, че мониторинга над България и Румъния е дискриминационна мярка, изчерпан е и се използва само за вътрешнополитически цели и междупартийни борби, ЕК отхвърли категорично идеята.

От Европейската комисия пресякоха всички опити да ѝ бъде оказан натиск за отмяна на наблюдението върху съдебната система и вътрешните работи на двете страни, пише в. "Сега".

Зам.-генералният секретар на ЕК Параскеви Мишу коментира, че никой до момента не може да твърди, че Комисията е несправедлива или не е независима в преценките си. Тя припомни, че ЕК винаги е подкрепяла българските власти и дори е осигурявала финансиране чрез еврофондовете за реформите, но в същото време не забелязвала устойчивост в много от областите, които е посочвала като проблемни в последните години.

Преди нея същата теза застъпи пред комисията за правосъдие и вътрешен ред в европарламента и Уилям Слийд, който представи докладите на ЕК за България и Румъния.

"Логиката е, че когато критериите се изпълнят, механизмът ще бъде прекратен. Говорим за задоволително покриване на критериите. Никой не търси съвършенството, а просто очакваме да се вложи достатъчно работа и енергия, за да се постигнат резултати", отсече докладчикът на ЕК Уилям Слийд.

Виж още: Докладът на ЕК: Сериозни съмнения за независимостта на съдебната власт в България​

Именно той представи вчера докладите за Румъния и България пред комисията. Слийд даде да се разбере, че падане на мониторинга няма да има. "Целта на цялото това писане на доклади е реформите да бъдат осъществени на практика и механизмът е ефективно средство за постигане на тези цели. ЕК смята, че механизмът е помогнал за осъществяване на такива цели и ще продължи да помага. И всички онези, които ратуват за реформите, биха подкрепили подобно твърдение", допълни той. 

Българският евродепутат Илияна Йотова, която е сред организаторите на кампанията за промяна на механизма, го попита "колко струва подготвянето на един доклад, особено на фона на голямата дупка, която се оформя в европейския бюджет". "Не става дума за огромни средства, нито за много време. Ако сравним това с "цената" на корупцията - говорим за неща от съвсем различни мащаби", отвърна й докладчикът Слийд. 

Останалите български евродепутати също апелираха за отпадането на механизма. Ангел Джамбазки нарече механизма дискриминационен и заяви, че други държави не спазват бюджетните правила, но не са поставени под наблюдение. Много държа някой да ми даде легално определение на задоволителен резултат, заяви той, цитирайки целите, които България трябва да постигне. 

Евродепутът от ГЕРБ Емил Радев поиска мониторинговият механизъм над България да отпадне, защото се използва с политически цели и възпрепятства приемането на страната ни в Шенген. 

Не ви ли притеснява, че този механизъм е повече политически инструмент, обърна се на свой ред Йотова към представителя на ЕК, представил доклада. 

"Направихме необходимите усилия, за да превърнем механизма в обективен и справедлив. Няма никаква връзка между механизма и Шенген", отвърна й Слийд. Той отново напомни, че страната ни не е приела антикорупционно законодателство, визирайки отхвърления закон на Меглена Кунева. "Този закон не беше приет, защото той бе лош закон и позволяваше политическа саморазправа с опонентите", отговори му Йотова и каза, че текстовете щели да се преработят и ще бъдат приети.

За отпадането на механизма настоя някогашният докладчик за напредъка на България Джефри ван Орден. В тази посока се изказаха един германски и един португалски евродепутат.

Категорично срещу мониторинга се обяви и главният прокурор Сотир Цацаров, който бе поканен на срещата, организирана от българските евродепутати в Брюксел, заявявайки, че механизмът е повече проверка, отколкото сътрудничество. 

Виж още: Какви препоръки ни отправи Европейската комисия

Той разкритикува постоянния съветник на ЕК по линия на правосъдие и вътрешни работи в София Юри Тавание. Цацаров заяви, че се виждал с него на 4 месеца, само когато комисията изпрати мисия от експерти. За последният доклад той разкритикува Министерство на правосъдието, че е дало непълна информация, поради което документът не отговаря на действителността. Според Цацаров източниците на информация, която се анализира в докладите на ЕК, са спорни. Освен това понякога в мисиите имало хора, чиято компетентност е под въпрос. 

Шефът на ВАС Георги Колев пък разви тезата, че този механизъм за наблюдение е бил пилотен проект, вече е приключил експериментирането си в България и Румъния и може да бъде подложен на анализ, за да се изчисти от недостатъците и да бъде прилагат като единен механизъм за всички страни членки на ЕС с еднакви критерии.

Румънският евродепутат и бивш правосъден министър Моника Маковей пък директно се обяви против отпадането на механизма за наблюдение върху България и Румъния. 

"Не смятам, че аз лично или страната ми сме дискриминирани. Този механизъм трябва да се прилага до решаването на проблемите, той служи на гражданите", заяви Маковей. Тя заяви, че в Румъния има осъдени за корупция, но това не е достатъчно. Маковей обвини политиците за съществуването на механизма и липсата на резултатите в борбата с корупцията в двете страни. 

"Политиците не желаят да бъдат разследвани и осъдени, не желаят да им се конфискува имуществото. Обещават законодателство, но виждат, че незаконно придобитото им имущество е застрашено", заяви тя и каза, че хората в България и Румъния подкрепяли докладите.

Източник: в. "Сега"