Защо когато тютюневите компании печелят, тютюнопроизводителите мизерстват

Днес в Разлог бяха арестувани двама мъже, които са имали наглостта да се опитат да заобиколят държавно подкрепената мафия и да изкарат малко пари за положения си къртовски труд. Но спокойно, родната милиция ни пази, особено олигарсите и техните интереси! Но за това след малко.

Тютюн - за някои е смърт за други - живот. Няма да изнасям тирада за това колко е вредно тютюнопушенето, това е ясно на всички. Въпреки това хората продължават да го правят. Цените на цигарите се вдигат, хората продължават да ги пушат. Цигарите са се превърнали в навик, в необходимост, в начин на живот. Но какъв е основният компонент на една цигара? Не, това не е тютюнът. Отговорът е корупция и власт.

Не ме разбирайте погрешно, това не е кампания за намаляване на тютюнопушенето, това е кампания за предоставяне на достоен живот на хилядите тютюнопроизводители в България.

Защото, харесваме ги или не, цигарите ще ни съпровождат още дълго време, но същото не е сигурно за тютюнопроизводителите, които мизерстват. По данни на Националната асоциация на тютюнопроизводителите в България това са около 250 000 души.

Един пакет цигари съдържа средно 20 грама тютюн и се продава за около 5 лева. За същата цена от 5 лева се изкупува тютюнът на килограм от производителя. От един килограм се произвеждат около 50 кутии цигари на стойност от 250 лв. От тази цена 148 лв. е акциз и остават 102 лв., които отиват "някъде, където няма мои, твои, други закони".

В момента всеки производител на тютюн има квота. Тази квота е 600 кг. За нея той получава (ако има късмет) 3 000 лв. От този тютюн обаче цигарената фабрика изкарва брутно 61 200 лева. Само хората, които са гледали тютюн, знаят колко е тежко това производство. Не им стигат всичките мъки по отглеждането, събирането и сушенето, а отгоре на всичко трябва да се задоволяват с мизерни изкупни цени, докато олигарсите, притежаващи цигарените фабрики и контролиращи веригата на изкупуване, взимат лъвския дял.

Хората са поставени пред дилема - да гледат тютюн и да мизерстват или да напускат родните места и да търсят прехрана другаде. Много се говори за алтернативи на тютюна, но за съжаление, поради характера на почвите в Благоевградско, алтернативите са малко или никакви. Без помощ от страна на държавата тези хора са обречени.

Да се върнем на двамата младежи, за които споменах в началото. Те са арестувани за пренос на 200 кг тютюн. Не марихуана или друг тип наркотици, а тютюн, който много вероятно сами да са го произвели! И не е ли абсурдно, че държавата ти позволява да отглеждаш една стока и после ти забранява да я продаваш? И не само това, задължава те да я продаваш на определени лица и на определена цена. И ако не си съгласен да мизерстваш – моля заповядайте в ареста! За тютюн?!

Виж още: "Време е народният представител да бъде именно това - народен представител"

Отидох до РУП Разлог и се опитах да разбера повече за момчетата. На какво основание са задържани? Имат ли си служебен защитник? Имат ли нужда от нещо, защо са им конфискували стоката и автомобила? В отговор получих крещене, викане и гонене. Не само, че ми беше забранено да снимам, но полицията ме изгони от двора районното! И това е само защото попитах как са момчетата. Човек ще рече, че са наркотрафиканти, сводници или търговци на детски органи, но не - с тях полицията се разбира и се уважават.

Защо Държавата застава в защита на олигархията и срещу най-уязвимите си граждани? Пари и власт. Парите идват от подкупите, властта идват от подчинението, на което са подложени производителите. Така кръгът се затваря перфектно и всички са доволни, всички, освен производителя. Но на когото му пука, той ще гласува за определената партия, защото иначе никой няма да му купи тютюна. Това е робство! Робство за работливи и честни български граждани! И ние може да го спрем! Ние, всички заедно, можем да освободим тези хора, да им дадем достоен поминък и да нанесем съкрушителен удар на мафията, която души България 25 години!

Отговорът е либерализиране на тютюнопроизводството. Всеки производител на тютюн да може да продава тютюна си свободно на крайния потребител. Да може да си прави собствена марка цигари, да може да продава рязан тютюн. Тогава един производител би могъл да продава тютюна по 50 лева на килограм.

Виж още: Когато българският ветеран има нужда от помощ

Това означава 30 000 лева на година от тютюна. Това ще увеличи заетостта в сектора, ще позволи да се наемат повече хора за обработката на тютюна, ще се повиши качеството на гледания тютюн и най-важното - ще се върнат хората обратно към тези земи. Ще се предотврати обезлюдяването не само на селските райони, гледащи тютюн, но и на цяла България, защото тютюнопроизводителите не отиват в София да работят, те отиват в Гърция пак да работят тютюна.

Има и алтернативи на тютюна. Ако държавата не иска да се гледа тютюн, тя е длъжна да предостави условия на производители за алтернативни култури. Това са лавандулата, ядките, или цветя (защото е срамота в страната на розите да внасяме рози от Холандия). Има подходящи условия за това, но трябва да се вкара финансов ресурс, за да се осъществи преминаването към алтернативни култури. Щом държавата ограничава производството, намесвайки се по този начин в живота и поминъка на хората, то тогава тя е длъжна да осигури и алтернативата, за да може народът да има поминък и да се развива.

Виж още: В битка за българското село

Това, за което ще се боря, ако бъда избран, ще бъде да се постигне това либерализиране или да се осигурят необходимите фондове и специалисти, за да се премине към алтернативни култури. Дължим го на тези хора - да бъдем солидарни и съпричастни към тяхната съдба. Дължим го и на себе си - да осакатим олигархията.

Можем да започнем тази промяна заедно на пети октомври като гласувате за Никола Николов Вапцаров, номер 26 в интегралната бюлетина! Единственият независим кандидат в Пиринско! Твоят човек в парламента!

Платена публикация