Априлското въстание има военен неуспех, но въпреки това довежда до Освобождението на България

Днес отбелязваме 141 години от Априлското въстание, избухнало на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица. Въстанието, избухнало преждевременно само в Четвърти революционен окръг - Пловдивско, е потушено от Османската империя с много кръв и зверства, но става причина за това Европа да обърне внимание на националноосвободителната борба на българите.

Въпреки военния неуспех, с който въстанието завършва, то постига своята цел - България отново се появява на картата на Европа.

Подготовката на въстанието е започнала със създаването на Гюргевския революционен комитет, който предвижда разделянето на българската територия на 5 революционни комитета, които да вдигнат народа на бунт срещу османската власт.

Комитетите се Търновски (с център Горна Оряховица), Сливенски, Врачански, Пловдивски (с център Панагюрище) и Софийски, който обаче на практика остава само като план. От тях единствено в Пловдивския окръг организацията довежда до действително избухване на въстание. Под ръководството на Георги Бенковски е създадена постоянно действаща въстаническа милиция, която да отговаря за мобилизирането на народа.

Усилената подготовка обаче направила впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след събранието в Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.

Османските власти изпращат въоръжени заптиета от Пазарджик в Копривщица и Панагюрище, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Местният турски подуправител бил убит, а в градчето била установена революционна власт.

Така се появило и прословутото "Кърваво писмо" на Каблешков към революционните дейци в Панагюрище. Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

Въстанали са общо 95 села и градчета. Въпреки това реално участват едва около 10 хил. мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Сред причините за военния неуспех на въстанието са лошото планиране, преждевременното избухване, слабата активност на повечето революционни окръзи, както и липсата на външна подкрепа.

Въпреки това имената на апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история като герои, които са се борили за един свят идеал, за нещо повече от тях самите - свободата на България. И в България ще помним и ще учим децата си за саможертвата на Бенковски, Волов, Бачо Киро, Райна Княгиня, Христо Ботев и всички други, загинали за идеала за свободата.

 140 godini ot aprilskoto vastanie v muzeya na mvr

Миналогодишната изложба в музея на МВР на столичната ул. "Лавеле" 30 по случай 140-годишнината от Априлското въстание - автентични хладни и огнестрелни оръжия, униформи, документи, снимки и оригинални литографии, собственост на национално дружество "Традиция".

Източник: Bulevard.bg