Изследването на социологическата агенция показва, че Борисов е най-одобряваният политически лидер у нас, следван от Татяна Дончева

Традиционно ниско доверие в институциите, сравнително високо желание на хората да гласуват на президентските избори и референдума, ниско доверие спрямо лидерите на парламентарно представените политически сили, мобилизиране на лявото и електорални нагласи за евентуален следващ парламент със седем ключови субекта. Това са изводите от новото изследване на общестевеното мнение, проведено от "Алфа рисърч" между 9 и 15 септември сред 1026 пълнолетни българи.

Основните изводи от изследването:

- България влиза в кандидат-президентската кампания със запазващо се ниско доверие към всички основни институции: парламент - 8%, главен прокурор - 10%, правителство - 16%, президент - 21%. В зависимост от силата на кандидатурите и доминиращите теми в кампанията, тази постоянстваща криза на доверие може да доведе до протестен вот, или до апатия и слаба избирателна активност.

- Фокусът върху президентската институция, която не е обвързана с текущите задачи на изпълнителната власт, дава шанс на българите да погледнат на предстоящите избори и през призмата на големите теми пред страната ни. 

- Знаковите убийства и „голямата престъпност“ са детронирани от първото място и отстъпват с 20% назад в класацията. За сметка на това „корупцията“ не е помръднала с нито един процент във възприятието на тогавашните и сегашните българи (59%). Нагоре в класацията на вътрешно-политическите заплахи се изкачва демографският срив и по-бавното от очакванията след приемането на България в ЕС икономическо развитие на
страната.

- Десет години по-късно най-съществените различия се наблюдават не толкова във вътрешните, колкото във външно-политическите тревоги. Ако през 2006 г. българите са се притеснявали основно от глобалните епидемии, климатичните промени и международната организирана престъпност, сега само последната влиза в Топ 3 на тревогите. Възприятията за съвременните заплахи са доминирани от международния тероризъм, който заема безусловното първо място с 64% (ръст от над 30%), непосредствено следван от новата реалност - притока на бежанци (60%).

- Само за едно десетилетие външно-политическата среда изглежда коренно променена и много по-тревожна за българите. Това определя и фокусът върху тези теми както на цялостните очаквания от политиците, така, в частност, и на предстоящата предизборна кампания.

- 57% от гражданите с право на глас заявяват готовност да гласуват на президентските избори, а 51% - на пеферендума, който ще се проведе заедно с тях.

- Напрежението, с което беше съпроводено излъчването на голяма част от президентските кандидатури, се е отразило негативно на рейтингите на Георги Първанов и лидерите на Реформаторския блок. Без поражения излизат Корнелия Нинова, Татяна Дончева, Красимир Каракачанов. Макар и с нарастваща поляризация в оценките, първо място по доверие запазва лидерът на ГЕРБ - Бойко Борисов.

- Преди да е известна номинацията за президент на управляващата партия не са възможни конкретни прогнози за изборите. Но от "Алфа рисърч" се ангажират с няколко прогнози:

1. Сигурен втори тур на изборите; 
2. Мобилизация в ляво, стимулирана от съперничеството между кандидатурите и формациите в този спектър; 
3. Решаващо значение за изхода от втория тур на конкретния кандидат на ГЕРБ.

Какви изводи можем да си направим

При политическите лидери с най-високо доверие се ползва премиерът Борисов - 32,6% от запитаните одобряват действията му. Той е следван от Татяна Дончева - 21,9%, Красимир Каракачанов - 20%, Корнелия Нинова - 18,5% и Георги Първанов - 18,3%. Сред лидерите на партиите в РБ с най-голямо доверие се ползва Миглена Кунева - 9,8%, следвана от Радан Кънев - 7,8%. 

С най-ниско доверие сред политическите лидери у нас са Лютви Местан - 2,1%, Волен Сидеров - 4,5% и Ахмед Доган - 4,9%.

Сред министрите в кабинета най-високо се оценява работата на вицепремиера Томислав Дончев и регионалния министър Лиляна Павлова. Позитивна оценка за периода получават още спортният министър Красен Кралев, транспортният Ивайло Московски и енергийният Теменужка Петкова. Най-негативни са оценките за министрите на културата Вежди Рашидов и на икономиката Божидар Лукарски. 

От електоралната част на изследването на "Алфа рисърч" можем да преценим, че при избори днес следващият парламент би имал общо 7 политически субекта. Изненадата сред тях е "Движение 21" на Татяна Дончева, което изпреварва АБВ на Георги Първанов и "Атака", като хората на Волен Сидеров дори изпадат от парламента. 

Elektoralni naglasi prez septemvri 2016 g alfa risarch

Най-висока подкрепа в обществото запазва ГЕРБ - 23,5%, следвана от БСП - 15,7%, Реформаторския блок - 5,5%, ДПС - 5,1%, Патриотичния фронт - 4,6%, "Движение 21" - 3,9%, АБВ - 2,9% и "Атака" 2,3%. За други по-малки партии възнамеряват да гласуват 3,3% от населението, а 33,2% въобще не възнамеряват да гласуват, ако изборите биха били днес. 

Подобно разпределение на резултатите, разбира се, не включва контролирания вот и купуването на гласове, което малко или много би изменило съотношението на гласовете. Друг фактор, който не може да бъде уловен от социологическото изследване са потенциалните коалиции - дали реформаторите ще се разпаднат след дългите спорове и караници, дали ПФ и "Атака" ще продължат съвместната работа и след изборите за президент, дали "Движение 21" ще избере да се коалира с някои по-малки партии за потенциални парламентарни избори и т.н. 

Темата за евентуални парламентарни избори не е толкова далечна, колкото може да се очаква при минали само две години от мандата на настоящото Народно събрание, но именно надпреварата за президентския пост ще реши дали догодина да очакваме нов вот.