На италиански „Ил Палио“ се превежда като „Наградата“. Два пъти годишно за Сиена тази дума значи и тропот на копита, страст и чест.

След като наскоро ти представихме бруталното Калчо Сторико Фиорентино, което се провежда всяко лято във Флоренция, идва ред и на най-голямото събитие в недалечната Сиена. Явно в Тоскана си падат по екстремните спортове с вековни традиции...

Два пъти годишно – на 2 юли и 16 август централният площад в Сиена „Пиаца дел Кампо“ се превръща в арена на най-необузданото конно надбягване в света, наричано от местните просто Ил Палио.

Специално за състезанието целият външен край на каменния площад с форма на мида (полукръгъл с дълга права от едната страна) се засипва с дебел слой пясък и почва. В останалата част от годината там има заведения или просто се разхождат туристи, но по време на Ил Палио по широката няколко метра алея препускат 10 обезумели коне.

Площадът не е равен, а с доста сериозна разлика в наклона и амфитеатрално разположение, което означава, че освен остри завои, по дългото 339 метра трасе има и изкачвания и слизания. Като прибавим и факта, че ездачите не използват такива глезотии като седло, става ясно, че цялото занимание не е за страхливите.

Състезателите обикалят площада три пъти, а вътрешното пространство е претъпкано с 28 000 възторжени правостоящи зрители. Жителите на Сиена предпочитат да наблюдават състезанието оттук, защото така се усеща най-добре емоцията на състезанието, пък и е безплатно. Публика има и от най-външната страна – на почти отвесни трибуни, облегнати на стените на сградите. Прозорците и балконите също са превърнати в своеобразни ложи. Седящите места са общо 33 000 и се разпродават много преди големия ден. Покривите и кулите на околните старинни къщи също са отрупани със зяпачи. Хората са просто навсякъде и по време на състезанието крещят като за последно. Ако искаш и ти да станеш част от лудницата, трябва да си на площада преди 16:30 (за юлското състезание) и 16 ч. (през август). След това трябва да изтърпиш около 3 часа в напечената от жегата тълпа.

Площадът е арена на доста войнствени спортове още от Средновековието. Там се провеждали пуня (нещо като масов боксов мач или, да си го кажем направо – меле с тупаници), рицарски двубои с копия, а през 16-и век – и бикоборство. Конни надпрепусквания се организирали в Сиена още от 14-и век, но те обикаляли целия град. Когато великият херцог на Тоскана забранил борбата с бикове през 1590 г., празнината била запълнена с надбягвания на площада. Първоначално те били с биволи, после – с магарета. Първото Палио е проведено през 1656 г.

И юлското, и августовското състезание са посветени на Пресвета Богородица. В изключителни случаи сиенчани могат да решат да проведат и трето Палио в една година по повод важно събитие.

Конете представят отделните контради (квартали) на Сиена. И ако това разделение не ти се струва достатъчно да предизвика такава ожесточена надпревара, ще споменем, че всяка контрада си има собствено управление, църква, герб, дори отделни благороднически титли, празници и патронни светци. Първоначално контрадите са били около 60, но сега са 17, десет от които участват в Палио-то (7-те, които не са се състезавали в миналогодишното Палио на съотвената дата, плюс три от останалите по жребий). От началото на 20-и век досега само два пъти се е случвало една контрада да спечели и двете надбягвания в една година.

Подготовката за събитието е бавна и методична. Важна част от нея е привличането на добър жокей, който да язди за твоята контрада. Капитаните на приятелски настроените контради се срещат, за да договорят евентуална победа на някой от техните коне или пък общи действия срещу омразните конкуренти от друга контрада. А ние си мислим, че това се случва само в българското футболно първенство... Носят се слухове и че някои от конете са допингирани.

Четири дни преди състезанието започват пробните пробягвания, за да се определят десетте най-добри коня, които ще участват в същинското събитие. Животните са предоставени от частни собственици, за които е въпрос на чест техният кон да бъде избран. След това жребий определя кой кон за коя контрада ще се състезава. Ездачите имат на разположение шест тренировъчни пробягвания, за да свикнат с животното.

Вечерта преди Палио-то всяка контрада си организира официална вечеря с много песни, речи и тостове. Най-почетният гост е жокеят, но на парито присъстват и много туристи.

Сутринта на големия ден архиепископът на Сиена отслужва меса за всички жокеи. В ранния следобед конете и ездачите се благославят в главната църква на съответния квартал.

Самото надбягване е предхождано от парад (Кортео Сторико), най-интересното в който е традиционното за Тоскана хвърляне на знамена във въздуха. Участниците носят пъстри костюми от средата на 15-и век. Жонглирането с флагове е съпроводено с барабанен ритъм, тръбене на ловджийски рогове и тромпети, и звъна на голямата камбана в кулата Манджа, разположена на площада.

Всичко това е само прелюдия, възбуждаща напрежението в очакване на основното събитие.

Стартът му не е както при нормалните конни надбягвания, където всеки кон си е в отделна клетка. Тук девет от животните влизат в зона, ограничена от две въжета. Всички чакат десетия кон, който стои малко зад и встрани от тях. Чак когато и той влезе в зоната, стартът може да бъде даден. Чакането понякога се проточва доста, защото десетият ездач чака този, с когото се е договорил предварително, да заеме удобна позиция или пък врагът да бъде в неизгодна такава. Когато десетият, наричан ринкорса, най-после се присъедини към останалите, стартерът активира механизъм, който спуска предното въже.

И започва голямата блъсканица. Смушкваните коне се бутат по тясното трасе, ездачите имат право да се дърпат, блъскат и удрят животните на противниците с камшиците. На острите завои често се случва смелчаците да изхвърчат от коня. По тази причина най-опасният завой – Сан Мартино, е обезопасен с дюшеци по стените на сградите. Дори ездачът да падне обаче, конят може да продължи сам и ако финишира пръв, победата се присъжда на неговия квартал. Случва се състезанието да завършат по-малко от половината от стартиралите. Всичко приключва за минута и 15-20 секунди.

След края на състезанието, лудият купон се пренася по улиците на квартала, спечелил надбягването.

Не казахме каква всъщност е „Наградата“. Контрадата-победител получава ръчно рисувано копринено знам. И правото да се фука поне до следващото Палио.

Автор: Свилен Георгиев, Termo.bg