Целта е да се разбере дали за съвременните българи е приемливо да се допуснат в писмения език явления от устната реч

Изследователи от БАН стартират проучване, което да установи каква е нагласата на хората към книжовния език и нормите в него.

Целта на тази анкета е да се разбере как днешните българи от различни поколения, населени места, с различно образование и социален статус се отнасят към правилата на съвременния български книжовен език - кои от тях ги затрудняват, на кои държат, кои според тях са излишни и остарели и т.н.

В изследването ще попадне отношението към правилото за писане на пълен член, за запазване на малкото съхранени падежни форми, за задължителното използване на притежателното местоимение, за употребата на "мекането" (пишеме, говориме, вместо пишем, говорим).

Виж още: 42% от учениците у нас не разбират какво четат

Целта е да се разбере дали за съвременните българи е приемливо да се допуснат в писмения език явления, които са широко разпространени в устната неофициална и официална реч.

"Провокират ни условията, при които се осъществява съвременната комуникация, която е коренно различна от началото на ХХ век", казва д-р Руска Станчева пред Нова телевизия.  

Все по-ключов фактор е и комуникацията в интернет. Там на практика всеки може да пише, а написаното пък оказва влияние върху много хора.

Виж още: Оправят правописа на студентите

Според учители по български език обаче нормите в езика не могат да се променят така, че да е удобно на неграмотните, а "мярка трябва да бъдат грамотните, колкото и малко да са те".

Неграмотността става все по-масова и доказателство за това е изследване на PISA, според което близо 40% от деветокласниците са функционално неграмотни, тоест могат да четат, но не разбират съдържанието.

Източник: Нова телевизия