Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд, след като върховните магистрати откриха предубеденост и изявено пристрастие в решението, с което се потвърждават 4-те години затвор за бившия вътрешен министър

Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдата на Цветан Цветанов от четири години затвор и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд.

В мотивите си последната инстанция приема, че е нарушено правото на подсъдимия да получи правосъдие от безпристрастен съд, гарантирано от Конвенцията за защита правата на човека и от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Решението е подписано с особено мнение от съдия Начева, която смята, че не е допуснато нарушение по чл.348, ал.3, т.3. от НПК - незаконен състав на Софийския апелативен съд, потвърдил присъдата на бившия вътрешен министър.

Виж още: Обвинението: Цветанов съзнателно е нарушил закона

Съставът на ВКС, който гледа делото: Татяна Кънчева (председател), Биляна Чочева и Жанина Начева, стига до извода, че присъдата е била постановена от съдебен състав, който

не е бил безпристрастен и поради това е незаконен по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК

В подробно изложената си аргументация ВКС споделя оплакването на обвиняемия, че апелативният състав, потвърдил присъдата на Софийския градски съд, не отговаря на субективния критерий за безпристрастност, което става видно от мотивирането на решението им.

"Защитата с основание възразява, че при обосноваване на субективната съставомерност на деянието съдът използва спекулативни предположения и инсинуации,

развива конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа,

черпи аргументи от събития, развили се напред във времето след инкриминирания период. Умисълът и специалната цел, като субективен елемент на престъплението, не се предполагат, а следва да бъдат установени по  несъмнен и категоричен начин", пише в решението на ВКС и се добавя:

"Апелативният съд е посочил, че независимо от липсата на данни Цветанов да е познавал трите лица, за които не е разпоредил използване на СРС, той е действал с цел да осуети наказателното преследване срещу тях, макар "естествено да е имал предпочитание към Св.Т.", тъй като той е служител на МВР.

По-нататък излага хипотеза,

че "едно по-задълбочено разследване би могло да установи връзки между подсъдимия и трите лица, но с положителност между него и Св.Т. ",  както и че е възможно "с отказите си да издаде разпореждане за СРС и препятстване на ефективното  разследване... да е целял последващото кариерно израстване на Т. ... да създаде условия за зависимост на този свидетел, извън йерархичната, административно служебна такава".

Съдът сам признава, че тези изводи не почиват на доказателства по делото и не са безспорни, че стоят вън от предмета на доказване, че "повечето от тези фактори са възникнали впоследствие", че "връзката между Т. и Цветанов е логична, но не е безспорна и затова съдът не я прави".  И въпреки тези разяснения е очевидно, че практически

не се е въздържал да направи внушения

за съществуването на такива връзки, демонстрирайки своята лична предубеденост, като използваните изрази надхвърлят обичайните предположения, срещани в други съдебни актове и оценявани като несъвместими с чл.303 от НПК.

Друга част от аргументите в решението също сочат за невъзможност за прилагане на дистанциран от различни внушения подход при формиране на вътрешното съдийско убеждение.

Чрез използваните изразни средства съдът внушава, че подсъдимият Цветанов е целял да засегне устоите на държавата, принципа за разделение на властите, че фаворизира изпълнителната  власт за сметка на съдебната, че изземва функциите на съдебната власт и уронва престижа й. Това подсказва, че

съдебният състав се чувства лично засегнат

от политическото поведение на подсъдимия, свързано с публично афиширани от него становища по водени разследвания."

Предубедеността на апелативния съд прозира и в отказа му да уважи доказателствени искания на защитата за установяване субективната несъставомерност на деянието, смятат още от ВКС.

Няма спор, че решаващият съд има право да преценява необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, но не може безмотивно да игнорира искания в тази посока, се казва още в днешните мотиви.

Предходната инстанция е проявила нежелание да изследва в дълбочина

мотивацията на подсъдимия за направените откази, а използваните изрази в мотивите на апелативните съдии допълват отчетливо картината на изявено пристрастие, посочват още от Касационния съд. Обобщава се, че съдебното решение,

чрез използваните изрази, внушения и предположения,

както и поради посочените процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката на оправдателни доказателства "очертава легитимно и обективно оправдано съмнение, че е постановено от съд, който не е бил безпристрастен в противоречие с изискването по чл.6(1) от КЗПЧОС.

Източник: ВКС