Човекът, променил музиката, наруши мълчанието с нов албум

Във века, когато хората масово теглят отделни сингли и не си правят труда да слушат повече от 3 песни на един изпълнител поред, а хитчета като Gangnam Style придобиват мегагалактическа популярност, издаването на албуми сякаш става все по-рядко срещано събитие. Когато става дума за албум на Дейвид Боуи обаче, нещата вече заприличват на революция. А когато последният продукт на извънземния лондончанин, вдъхновил поколения музиканти, е видял бял свят преди точно 10 години (албумът Reality от 2003-а), няма как очакванията да не са огромни. Но така е при Боуи - той никога не е правел нещата защото трябва или за да не го забравят. Съпругът на Иман създава музика, когато има какво да каже. И го прави точно както той си реши. Е, чакането си заслужаваше.

Излизането на The Next Day ни хвърли в тих възторг. Най-повърхностният коментар за албума би бил, че Боуи се връща към корените си. Всъщност в него препратките към старото творчество работят само в полза на новия продукт.

Всичко започва още от корицата на албума. Боуи е взел обложката на Heroes от 1977-а и върху нея е сложил голям бял квадрат само с текста The Next Day. Надписът Heroes пък е... задраскан с черна лента. Аналогия или точно обратното - провокация към миналото? Може би и двете заедно.

После идват самите песни. Смело можем да кажем, че The Stars (Are Out Tonight) е една от най-хубавите, които Боуи някога е писал. Сякаш се е опитал да вкара в едно Space Oddity и Heroes и резултатът да звучи ново и различно. Албумът е доказателство, че гласът на човека, прочул се с алтерегото Зиги Стардъст, е все така вълнуващ, а режещите китари със сигурност ще те извадят и от дълбока летаргия. Общото звучене на The Next Day е доста рокаджийско, но има място и за две разтърсващи балади - You Feel So Lonely You Could Die и Where Are We Now?. Боуи пее за война (I'd Rather Be High), обречена младост (Love Is Lost), любов (Dancing Out In Space).

Записите на албума бяха държани в пълна тайна. Най-вероятно за да е още по-експлозивен ефектът от появата му. Резултатът е повече от сполучлив - The Next Day веднага се изкачи до номер 1 във Великобритания и в още няколко европейски страни. Няма нищо по-естествено от това - хората са зажаднели за новото откровение на музикалния революционер.

И Боуи им го даде, с лекотата, на която само той е способен. Защото за него това е просто следващият ден.