Реалити форматите ще продължават да бъдат скандални, докато ние продължаваме се впечатляваме от скандала

Ако престанеш да храниш една овца с прясна трева, ще престане ли тя да бъде овца? Или ще мине на сено? Или ще се премести някъде другаде, където има друга прясна трева?

Тези въпроси изникнаха в главата ми, когато се прибрах снощи вкъщи и видях социалните мрежи заринати от коментари за новия сезон на "Биг Брадър". Някак не можах да се накарам да го гледам, въпреки че действително повечето ми преподаватели в университета ме учеха, че същите хора, които гледат подобни формати, след това гласуват и на избори. И си е полезно да знаеш какви модели на поведение се харесват и какви не толкова. Но не успях. 

По-любопитна обаче ми беше реакцията на хората. Ясно е, че от предаването са избрали възможно най-скандалните типове, до които са успяли да достигнат. Според много от мненията, това преминава границата на допустимото и сегашният сезон ще е пълна свинщина. 

Социалните мрежи естествено откликнаха. Мало и голямо се възмущаваше, порицаваше и отхвърляше. Но оставаш с впечатлението, че масово са гледали и гледат. И тук възникна въпросът. Имаме ли нуждата да гледаме такива неща.

Май отговорът е да. Защото никой не ни кара да го гледаме. Никой не ни е притиснал, имаме избор. Имаме избор дали да гледаме телевизия, или да си свалим нещо на компютъра. Или да почетем книга. Или да пием някоя и друга бира с приятел. Но ние гледаме "Биг Брадър".

Защо?

Защото е пълен с хора, които изглеждат (или са направени да изглеждат) уродливо на зрителя. Защото се знае, че фрийк шоуто продава.

От средновековието насам по панаири и циркове можем да видим фрийк шоу. Това са физически уродливи хора, умствено изостанали, развили мутации и т.н., изложени на показ за чуждо забавление. За да могат да видят хората, колко "фриковете" са странни и ненормални и да се почувстват самите далеч по-нормални. Чувството на катарзис, използвано още в античната драма. Изкупление, чрез прехвърляне на собствената ненормалност върху други. 

И понеже през 60-те години на миналия век хората са приели, че използването по този начин на хора, страдащи от физически проблеми и мутации, е проява на абсолютна низост, фрийк шоуто вече придоби други параметри (макар че все още се намират осакатени души, които и днес провеждат фрийк шоута в стария им вид). 

Сега се радваме на социални фрийкове. Идиоти, глупаци, маниаци за слава, нацепени батки с отрицателно IQ... всякакви фрийкове са добре дошли. Не вярвате?

Хайде сетете се сега за Джорджано, който е известен предимно с това, че не може да пее, но си вярва и се опитва. И разни хора му се смеят на опитите. И си казват "Гледай тоя колко е зле". И това не е единичен случай. 

Известността на онази женица, направила онзи неописуем кавър на Марая Кери, станал по-късно известен като "Кен Лий". Спомнете си даже, по-назад за онзи ямболски бард Дражето, който възпя родния си град "Ямбуууул е гръдъ! Ямбууул е стилъ!". И още много и много. Винаги ще ги има.

Фрийк шоуто е форма на забавление, която се котира и ще се котира още дълго време. И от телевизията просто ни предлагат най-цветните и откачени фрийкове, които са намерили. Търсенето предполага и предлагане. 

Виж още: От дедовото до дедовия

Фрийк шоуто се котира в болни общества

Каквото и да говорим, обществото ни си има болестите си. Загубата на състрадание, гнева, чувството на угнетеност, страха от неизвестното, усещането за масова несигурност за собственото бъдеще и благосъстояние, усещането за бедност (в сравнение с другите, които са по-добре)... Това са само част от проблемите, които имаме. И търсим лек за тях, а няма реален. Или реалният лек е твърде далеч и изисква твърде много усилия. 

И си намираме заместители. Някой, когото да мразим, някой, на когото да се подиграваме, някой, който да ни е виновен и т.н. Заместителите ни помагат да живеем по-лесно, да спим по-спокойно. Имаме си отдушник. И когато едно предаване пълно с неприятни фрийкове, създания, показани като социално уродливи животи, натикани в кетка, ние приветстваме забавлението и започваме да го оплюваме. 

Един младеж беше написал в статус, че се възмущава от това, че подобни работи се пускат по национална телевизия в праймтайм, когато и деца гледат. Това вече си е отговорност на родителите. Има и други канали, има и други опции за забавление. 

Ако искаме да се преборим с фрийк шоуто

Ако искаме да се преборим с подобни пошли формати, желаещи чрез скандали да предизвикват реакция, която да изпълнява рекламни поръчки и кампании, нашият ход е единствен - да не ни пука особено. Купчината скандални персони, хора с прекомерно голямо его, глупави създания и т.н., събрани на едно място с едната цел да се джафкат, като цяло не са по-интересни от собствения ни живот. И когато го осъзнаем, тогава ще се отървем от подобни формати. Дотогава кучетата ще си лаят, а керванът ще си върви. А овцата винаги ще намира още трева, която да пасе. 

Източник: Bulevard.bg