5 + 1 съвета за възможно най-леко прекратяване на връзката

В живота няма как да не сме се сблъсквали с момента, в който трябва да скъсаме с гаджето. Или още по-зле - момента, в който гаджето трябва да скъса с нас. Тогава винаги си задаваме въпроса как да се сложи край безболезнено. Истината е една - безболезнен край няма. Единични са случаите, когато и двете страни са си станали безразлични отдавна и отново и двете страни са достатъчно интелигентни, за да осъзнаят нещата навреме и да се разделят. Дори тогава ще има някакво неприятно чувство на горчилка и неоправдани очаквания и въпроси, започващи със "защо".

И все пак, ако трябва да мислим как да отрежем половинката по най-лекият и ненараняващ начин, има 5+1 съвета, които ние можем да дадем.

1. Запазваме самолюбието на другата страна.
Баналните изрази от сорта на "Проблемът не е в теб, а в мен" са станали банални с причина. Една от най-големите причини за неприятните емоции от скъсването е заложена в нараненото его на половинката, която трябва да отрежем. Затова, ако държим да не нараним твърде много чуждите емоции, е нужно да спестим голяма част от причините, които са ни подтикнали да дръпнем шалтера на тази връзка. Изтъкваме нещата, които са проблемни в нас. "Не съм готов/а за сериозна връзка"; "Твърде сме различни и това ми пречи"; "Смятам, че поотделно ще се развиваме по-добре"; "Просто нямам чувства към теб"; "Не чувствам вече връзката помежду ни да работи" и т.н. Това не са магически фрази и ако се използват само те, няма да успеят да запазят изцяло самолюбието и духовната и психическа цялост на вече бившата половинка, но са някакво начало, върху което ще градим.

2. Изграждаме цялостна стратегия и сценарий. Основна причина поради, която късаме.
Не може просто да изтикваме някакви произволни причини една след друга. Така те губят смисъла си и общо взето се обезценяват. Цялостното послание звучи несериозно и сякаш има някаква друга причина за скъсването. Не трябва да се оставят двусмислици. Затова ни трябва сценарий - избираме една основна причина (която да не засяга егото на бившето либе, виж точка 1.) и около нея развиваме аргументите си.

Виж още: Думите, които всеки един мъж иска да чуе

3. Не се притесняваме да послъжем
Понякога причините наистина не са в нас. Понякога просто другото създание, колкото и да ни е било мило, вече не ни е особено приятна неговата/нейната компания и ще изиграем специален танц на радостта, когато официално приключим с отношенията си. Въпреки това поради определени причини не искаме да нараняваме другия човек. В такъв случай не трябва да се свеним да прибягваме към лъжите. Тук има няколко важни правила - да не прекаляваме, да смесим нещата с малко истина и най-важното - да не ни личи. Прекаляването води до неискреност. Освен ако вече бившето гадже не страда от явна акълна недостатъчност, ще се досети, че послъгваме и това ще има отрицателен ефект. Комбинирането на истина с лъжа е ефектно винаги, когато искаме да кажем някаква неискреност. Вкарваме някой не особено стресиращ недостатък и го комбинираме с други причини, вътре в самите нас. Получава се нещо, което в повечето случаи звучи смислено и истинно. Да не ни личи - ясно. Ако не можем да лъжем, по-добре да него правим.

Виж още: 15 тъжни песни, идеални за саундтрак на депресивното ни настроение

4. Не засягаме темата за сексапил, красота и т.н.
Всъщност засягаме я, но не като проблем. Може да вмъкнем някакви комплименти за това, че все още продължаваме да мислим вече бившата половинка за много красиво, привлекателно създание, НО това само не стига. Винаги може да вмъкнем едно "беше ми приятно с теб, но е време да продължим"; "ще ми липсваш и искам да поддържам конткат с теб, понеже ме обогати много като човек" и т.н., като, разбира се, се стараем да не прекаляваме. Иначе в крайна сметка другата страна ще достигне до тъжния извод, че най-много комплименти се получават, когато някой скъса с теб или когато вече си починал и познатите ти се скъсват да те хвалят.

5. Категоричност.
Незасягането на чуждото его често оставя едно леко съмнение, че може би за връзката има малко надежда. Оставените вратички и късчетата надежда държат другата страна "на каишка" (ако половинката е била наистина влюбена или е имала силна привързаност / афекция). Късането трябва да е категорично и да не оставя никакви съмнения, че именно това е краят. Всякакви половинчати истории от сорта на "да си дадем време" просто удължават агонията. Малко са случаите, когато след даденото време, двете страни се събират. Краят е край и толкова.

Виж още: Защо жена ви не харесва други мъже

+1. В случай на дълбока привързаност на другата страна - "Товарният влак"
"Товарният влак" е работещ начин да се отървем от връзка, в която от другата страна все още има много любов и / или дълбока привързаност. "Товарният влак" представлява брутално категорично скъсване, в което не спестяваме нищо на половинката. Тук точка 1 е напълно пренебрегната в името на по-голямата цел - да се избегне дълготрайното страдание на отсрещната страна. Когато я няма тази категоричност при дълбоки (и обсебващи) връзки, винаги го има моментът на "Ама ние може и да се съберем" от другата страна. Тогава много по-добре е другата страна да ни намрази, за си направи малки вуду кукли с наш образ (в крайна сметка не вярваме в тези неща), да не иска да ни вижда, подушва и т.н. Тогава шансът да се възстанови по-бързо от скъсването е по-голям. Цената обаче е усещането, че ни мразят, което е много далеч от приятното. Но пък докато тази омраза е далеч от нас, нещата са ок. Или поне така ще си повтаряме