Хората са по-склонни да дадат кредит на доверие на правителството

Намаляване на обществената тревожност, желание за стабилизация, а не резки промени и запазване на подкрепата за управляващите. Това са някои от основните изводи от месечното изследване на "Галъп Интернешънъл" - "Политически и икономически индекс".

Изследването е представително за пълнолетното население в България. Проведено е от 28 ноември до 4 декември сред 1007 респонденти чрез пряко интервю по домовете и е независимо във финансирането си.

Според изследването правителството започва с доверие от 26%, като е отбелязан ръст от 10 пункта по този показател в сравнение с началото предишния месец, когато правителството още се договаряше и не беше гласувано. 

Плах оптимизъм и желание за стабилност

Отчетено е и леко повишение в на оптимистичните нагласи за посоката на развитие на страната, като към началото на декември 65% казват, че България върви към по-зле, но въпреки това стойностите трайно се задържат под нивата, регистрирани през лятото и още повече - около протестите през миналата година.

Доверието в парламента леко се е покачило на 16%, а също така е отбелязан и спад в недоверието до 69% (от 78%).

Кредит на доверие за правителството

Според "Галъп" това са индикатори за известно обществено облекчение, което е нормална тенденция, тъй като парламентарните избори обикновено действат по този начин на нагласите на хората. Винаги се дава някакъв кредит на доверие на нова власт.

Колкото по-малко партии влизат в правителството и колкото по-лесно е съставено то, толкова по-голям е и този първоначален кредит на доверие. Затова и настоящият кабинет прилича по начални нива на популярност най-вече на кабинета на тройната коалиция (около 28% доверие в първите месеци).

Причини за недоверието

Слабото доверие в кабинета до голяма степен се дължи и на това, че част от привържениците на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ не възприемат тази широка коалиция. Идните месеци ще покажат каква част от електората на тези формации има устойчиво проявява доверие в правителството, смятат от "Галъп".

Към момента 12% сега смятат, че на страната са нужни предсрочни избори. За сравнение, при правителството на Орешарски този показател се движеше близо до 40%. Дори и сред електоратите на опозиционните сили не надделява желанието за бързи нови избори. Същото важи и за потенциала за протест – той е сравнително нисък сред всички електорати, като 11% твърдят, че биха участвали в протест срещу това правителство при нива между 20 и 30% през лятото и есента на 2013 г.

Явно доминиращото обществено желание е за стабилизация и успокояване и се забелязва известно изтощение от политическата криза в последните месеци и години.

Електорални нагласи

Електоралните нагласи спрямо партиите и доверието в основните личности не показват особени изненади. За ГЕРБ биха гласували отново около 26%, за БСП - малко 13%. Ако изборите бяха днес, в парламента биха влезли още 2 партии, като трета има потенциал за влизане - ДПС (7,9%), Реформаторския блок (4,4%) и Патриотичния фронт (3,6%)

Противно на очакванията, Патриотичният фронт и АБВ не претърпяват видими пробойни в подкрепата си от допира си до властта. Електоралните нагласи за Реформаторския блок не се влияят видимо от нарасналото напрежение между съставните партии. Повече от една трета заявяват, че не бихаа гласували, коментират социолозите. 

Новите имена в кабинета са сравнително непознати и за тях е твърде рано да се правят изводи или класации.